— Тук сме на половината път до рая, нали? — подхвърля весело тя. Джордж кимва учтиво. — А вие откъде сте?
По изключение Джордж решава да отговори точно.
— От Грейт Уайърли — казва той. — Близо до Канок в Стафордшър.
Почти е готов тя да отвърне както Гринуей и Стентсън: „Не, откъде сте в действителност?“ Но жената просто изчаква — може би да чуе към кое спиритическо дружество принадлежи. Джордж се изкушава да каже: „Сър Артър ми беше приятел.“ И да добави: „Дори бях поканен на сватбата му“, а ако тя се усъмни, да й покаже своя екземпляр от „Спомени и приключения“. Но решава, че това би изглеждало като самохвалство. Освен това тя може да се зачуди защо седи тъй далече от сцената, сред простолюдието, щом е приятел на сър Артър.
Когато залата се запълва, светлините помръкват и официалните гости излизат на сцената. Джордж се пита дали не е редно публиката да стане, може би и да ръкопляска; толкова е свикнал с църковните ритуали, с точното разписание кога да става, кога да коленичи и кога да сяда, че сега се чувства напълно объркан. Ако се намираше в театър и свиреха националния химн, това би решило проблема. Според него всички би трябвало да станат на крака в знак на почит към сър Артър и неговата вдовица; ала никой не дава пример и той остава седнал. Вместо в траур лейди Конан Дойл е облечена в сиво; високите й синове Денис и Ейдриън са с фракове и цилиндри; подир тях идват сестра им Джейн и Мери — единственото оцеляло дете от първия брак на сър Артър. Лейди Конан Дойл сяда вляво от празния стол. Единият син сяда до нея, другият оттатък табелката; двамата младежи малко смутено оставят цилиндрите си на пода. Джордж не вижда много ясно лицата им и иска да посегне към бинокъла, но се бои, че жестът ще изглежда неуместен. Навежда очи към часовника си. Точно седем. Това го впечатлява; кой знае защо, очаквал е спиритистите да са по-небрежни спрямо времето.
Мистър Джордж Крейз от Мерилебънското спиритическо дружество се представя като водещ на срещата. За начало прочита изявление на лейди Конан Дойл:
На всяка среща по целия свят аз седях до любимия си съпруг, а на днешното славно събитие, където хората идват да го почетат с уважение и обич в сърцата, неговият стол е до мен и аз знам, че в духовното си присъствие той ще е нейде наблизо. Макар че земните ни очи не могат да прозрат отвъд земните вибрации, ония, които Господ е надарил с другото зрение, наречено ясновидство, ще могат да зърнат любимия силует между нас.
Искам от свое име, от името на децата ми и от името на любимия ми съпруг да благодаря на всички ви от сърце за обичта към него, която ви събра тук тази вечер.
Из залата се надига тиха глъчка; Джордж не знае дали тя изразява съчувствие към вдовицата или разочарование, че сър Артър няма по някакво чудо да изникне на сцената. Мистър Крейз потвърждава, че въпреки някои глупави фантазии в пресата не може да става и дума сър Артър реално да се появи като по магия. За незапознатите с истините на спиритизма и особено за присъстващите журналисти той обяснява, че когато някой премине отвъд, често настъпва период на объркване за духа, който може и да не успее да се прояви веднага. Сър Артър обаче е бил напълно подготвен за прехода, очаквал го е със спокойна усмивка, оставяйки близките си като човек, тръгнал на дълъг път, ала уверен, че някой ден пак ще се срещнат. При подобни условия се очаква духът да открие своето място и силите си по-бързо от обикновено.
Джордж си припомня нещо, казано от сина на сър Артър, Ейдриън, пред „Дейли Хералд“. „На нас, казваше той, ще ни липсват стъпките на патриарха и неговото физическо присъствие, но нищо повече. А иначе все едно е заминал за Австралия.“ Джордж знае, че неговият закрилник някога е посещавал тази далечна страна, защото преди няколко години взе от библиотеката „Скиталчествата на един спиритист“. Откровено казано, географската информация му се стори по-интересна от теологическите разсъждения. Но си спомня, че когато сър Артър и близките му — заедно с неуморния мистър Уд — агитирали из Австралия, били кръстени Пилигримите. Сега сър Артър отново е там или в някакъв спиритически еквивалент на Австралия, каквото и да означава това.
Прочитат телеграма от сър Оливър Лодж. „Нашият доблестен борец ще продължи кампанията си в Отвъдното с още повече мъдрост и знания. Sursum corda11.“ После мисис Сейнт Клеър Стобарт чете откъс от Посланието до Коринтяни и заявява, че словата на свети Павел са уместни за случая, тъй като приживе сър Артър често е бил наричан свети Павел на спиритизма. Мис Гладис Рипли изпява песента на Лидъл „Остани с мен“. Преподобният Дж. Вейл Оуън говори за литературното дело на сър Артър и се съгласява с мнението на автора, че „Белият отряд“ и продължението му „Сър Найджъл“ са най-добрите му романи. Нещо повече, той смята, че описаният във втората книга благочестив християнски рицар може да се приеме като олицетворение на самия сър Артър. Преподобният С. Дрейтън Томас, който проведе половината погребална служба в Кроубъро, възхвалява неуморната дейност на сър Артър като говорител на спиритизма.