— Едно силно кафе ще ни разсъни! — заявява той.
Не предполага колко е прав.
Жена му най-сетне е намерила очилата си и ги слага. Първото и единствено нещо, което вижда, е чудовищен паяк, който мърда с косматите си крака на сантиметър от носа й. Тя моментално надава чудовищен вик. Сякаш изтръгват нокът на маймуна бабуин. Съпругът е смаян, дръпва се рязко назад, стъпва накриво върху подноса и се просва в цял ръст на земята. Кафеварката полита във въздуха, преди да изпразни съдържанието си върху гърдите му. Неговият вик прилича по-скоро на рев на мамут, на когото изтръгват зъб, и макар двата вика да не си приличат, семейството е единно в болката си.
Глава 6
Един двугласен нечовешки вик отеква надлъж и шир над Седемте земи и дори отвъд, чак до Некрополис.
Селения извръща глава, сякаш би могла да види този вик, който, видоизменен, отскачайки от стена на стена, току-що е преминал. Артур тъкмо се е смъкнал по нишката на паяка и застава зад Селения. И той ужасен се взира в този нечовешки вик, проточен до безкрай. Момчето е на светлинни години далеч от мисълта, че викът иде от родителите му.
— Добре дошъл в Некрополис — подхвърля принцесата поусмихната.
— Страхотно представление, няма що! — заключава Артур, вече облян в студена пот.
— Представление се римува с погребение! — пояснява Селения, без да се шегува. — Ще трябва да вървим вкупом — добавя тя в момента, в който Бетамеш изневиделица ги помита отвисоко, както топка наредени за игра кегли. Групата шумно се просва на земята.
— Ти винаги уцелваш! — мърмори Селения, докато се изправя.
— Съжалявам! — отвръща усмихнат Бетамеш, много доволен, че отново е с тях.
Артур на свой ред става и се изтупва от прахта. Ужасен вижда как нишката на паяка се прибира нагоре. И Селения вижда същото, но изглежда, се примирява.
— Как ще се върнем, ако паяка го няма? — пита поразтревожен Артур.
— Кой ти говори за връщане? — отговаря дръзко принцесата. — Имаме мисия и когато я изпълним, ще разполагаме с предостатъчно време да мислим за връщането — заявява тя с тон, който ясно показва колко е смела.
И ето я отново навлязла в друг тунел, с решителна крачка, вирнала брадичка, без страх от никого и от нищо. Този подновен интерес към мисията все пак е малко съмнителен. Не е ли само начин да не се задълбочава в мислите си? За чувствата си, например?
За да избегне всякакво изкушение, Селения си слага наочници, както слагат на конете, за да не кривват по пътя.
Принцесата е като цветенце, което се скита в защитна обвивка, от страх да не срещне някой слънчев лъч, от който да се разтвори, да разцъфне, преди да изчезне и да повехне през нощта. Но Артур е още прекалено млад, за да го разбере. Мисли си, че мисията е най-важното нещо, което изпълва сърцето на Селения. А той е само едно дребно човече, което успя да я разнежи в миг на слабост.
Пътят, по който тръгват, скоро ги отвежда до друг път, широк като главна улица. Нашите трима герои се умълчават и стават още по-предпазливи, защото тази улица, издълбана направо в скалата, съвсем не е безлюдна. Разминават се със селяни, дошли от Седемте земи да предлагат богатствата си, с бръмбари, наречени гамули, използвани като товарни животни, мъкнещи старателно нарязани метални плочи. Срещат се и градинари, отглеждащи цветето селения, дошли да продадат стоката си.
Селения се слива с тълпата, която я повлича към големия пазар на Некрополис. Артур е смаян от толкова много хора и багри. Никога не би предположил, че на няколко метра под земята кипи такъв живот! Нищо общо с градчето и неговия супермаркет, където той обичаше да ходи.
Тук се простира най-важният открит пазар, център на търговия с всички видове стоки, на всякакъв обмен. Това не е място, където се отива без оръжие, и Селения не сваля ръка от дръжката на меча си. Какви ли не наемници кръстосват пазара, готови да продадат услугите си. Продавачи на контрабандна стока си оспорват последните свободни места. Няколко хитреци са разположили насред улицата игрални маси за комар, където можеш да заложиш всичко — от две зърна френско грозде до чифт гамули. Невъзможно е да разбереш какво печелиш, но със сигурност губиш здравето си. Малки барчета са сместени в нишите зад щандовете, в процепите на скалата, които са в изобилие. Това са барчета с по две, най-много три места. Огненият сок май е национално питие.
Артур е смаян от всичко. Най-силно впечатление му прави тази смесица от шарена търговия и долнопробни кръчми. Странно съжителство, което, както изглежда, преуспява. Причината е ясна: сеидите.