Без сам да съзнава, Малтазар се превръщаше в побеснял звяр, без никакви задръжки, заслепен от мисията си. Последните му войници загинаха в кървави битки и той завърши пътуването сам, дърпайки с голи ръце бъчвата с ценната течност.
Пристигна в градчето при изгрев-слънце, посрещнат с невероятен възторг. Посрещане, каквото се полага само на истински герой, какъвто е първият човек, стъпил на Луната, или откривателят на ваксина, спасил цели страни.
Най-доблестните понесоха Малтазар на ръце през целия град, като истински спасител. Когато стигна при краля, той успя само да каже, че мисията е изпълнена, и падна безчувствен, смазан от умора.
Селения слуша как Малтазар разказва за живота си. Интересно й е, но по лицето й не трепва и мускулче. Тя знае силата на този магьосник, който си служи с думите също толкова добре, колкото и с оръжието.
— Няколко месеца по-късно болестите и магиите, прихванати по време на пътуването, започнаха да… разяждат тялото ми — продължава с развълнуван глас Малтазар. Краят на тази история е най-трагичен и болезнен за разказване. — Постепенно страх завладя цялото градче. Щом ме зърнеха, хората се отдръпваха, вече почти не ми говореха. Усмихваха ми се любезно, но насила. Колкото повече тялото ми се скапваше, толкова повече ме отбягваха. Бях сам в колибата си, откъснат от света, сам с мъката си, която никой не искаше да сподели. Аз, героят Малтазар, Спасителят на града, за няколко месеца се превърнах в Малтазар… прокълнатия. До деня, в който решиха дори да не произнасят името ми, а да ме наричат само по буква — М. Прокълнатия!
Прокуденият принц изглежда разтърсен от събудените толкова болезнени спомени. За няколко секунди Селения му съчувства. Не й е присъщо да се подиграва със страданието на другите, но има твърдото намерение съвсем спокойно да възстанови истината.
— Версията в книгите по история е малко по-различна — позволява си да се обади тя.
Малтазар се изправя, заинтригуван от думите й. Очевидно не знае, че описание на неговата лична съдба е поместено във „Великата книга по история“.
— И… какво казва официалната версия? — с леко любопитство пита той.
Принцесата заговорва с възможно най-равен глас и цитира онова, което най-старателно бе научила в училище. По онова време неин учител по история беше къртът Миро. Кой по-добре от него, живял петнайсет хиляди години, би могъл да знае Великата история? Селения много обичаше часовете, когато Миро се въодушевяваше и преживяваше отново големите битки, проливаше сълза при спомена за всички сватби и коронясвания, които бе имал честта да урежда. И всеки път, щом заговореше за големите нашествия, не можеше да се въздържи и скачаше върху чиновете, увлечен от разказа си, обкръжен от всички страни, сам в бой с неприятеля. Завършваше урока плувнал в пот и хукваше хубавичко да си поспи. Знаеше наизуст историята на Малтазар и навярно само нея разказваше много спокойно. С голямо уважение.
Малтазар наистина тръгнал като герой, с благословията на владетеля. Експедицията траяла дълги месеци и действително била ужасна. Малтазар, който бил учил да води война според правилата, основани на понятието за чест и уважение, много бързо бил принуден да преосмисли идеите си. Външният свят, омаломощен от сушата, се бил превърнал в ад, където, за да оцелееш, трябвало да станеш дявол.
Многобройни разкази, разпространявани от пътуващи търговци и заблудили се пътници, достигали от далечни краища, и минимойският народ можел да следи от разстояние падението на своя герой, който, уморен от набезите, започнал на свой ред да граби. Той се биел за благородна кауза, за оцеляването на народа си, но грабел и убивал, за да постигне целта си.
Това противоречие смущавало всички. Извършвали се кражби и убийства в името на оцеляването, в името на минимоите. Народът бил объркан. Големият съвет се събрал и започнал спор, който траял десет луни. Съветниците излезли от събранието напълно изтощени, но с нов правилник, наречен „Велика книга на правилата“. Те послужили за база на голямото преустройство, което кралят предприел — създаването на едно по-справедливо общество, основано на уважение към хората и нещата, които ги заобикалят.
За няколко седмици градчето се преобразило. Вече нищо не се режело или изтръгвало, без предварително да се премисли какви ще са последствията от такава постъпка. Нищо не се изхвърляло. Събирали се, за да решат как да го възстановят или употребят за друго. Това било третото правило.