— Виж ти! — процежда през зъби Селения.
— Спомням си една паметна вечер, когато срещнах едно чудесно местно момиче, от много добро семейство — защитава се той, разказвайки случката, както го устройва.
— Отровна бръмбарка, приятна наглед, но опасна за общуване — уточнява Селения.
— Бях пиян! — възкликва Малтазар и започва да показва истинското си лице.
— Когато не носиш на алкохол, не пиеш! — възразява принцесата.
— Знам, знам! — отговаря Малтазар, раздразнен от разумната й забележка. — Поддадох се, увлечен от спомените, замаян от алкохола. Тя се въртеше около мен. Поглъщаше думите ми…
— А ти поглъщаше чаша след чаша огнен сок — добавя Селения, която нищо не пропуска.
— Да! — признава той изтормозен. — И под прикритието на нощта, на този цветен полумрак, тя навярно е изтръгнала целувка от мен… — най-накрая признава тъжно той. — Една вяла и… отровна целувка. През следващите дни започнах да се разлагам, просмукан с отровата, която унищожаваше цялото ми тяло. Ето как една-единствена целувка съсипа целия ми живот.
— Една целувка е достатъчна, за да те обвърже за цял живот, като минимой е трябвало да го помниш — казва му Селения, но Малтазар вече не я слуша. Потънал е в носталгия и тъга.
— Напуснах града, за да търся лечители, способни да спрат тази магия. Пих какви ли не отвари, караха ме да ям всякакви гадости, полети с най-отвратителни кремове. Накараха ме да ям дори червеи, обучени да се хранят с тази отрова. Всички измряха още преди да достигнат до стомаха ми. В Петата земя се натъкнах на гадатели, които ми взеха луди пари за някакви смешни амулети. Пуших от всички треви и корени, които може да се намерят в кралството, но нищо не облекчи болката ми. Цял живот, унищожен от една обикновена целувка.
Малтазар въздъхва, смазан от тъжната истина, която не може да забрави.
— Следващия път избери по-подходяща партньорка — казва му Селения, която цели да го жегне.
Малтазар не харесва този удар под кръста и й хвърля убийствен поглед.
— Права си, Селения — казва й той, като се изправя. — Следващия път ще избера най-хубавата партньорка, като великолепно цвете, което видях да расте и което винаги съм мечтал да откъсна.
Малтазар отново започва да се усмихва и това тревожи Селения.
— Едно лековито дърво беше така добро да ми повери тайната как мога да се излекувам от злото, което ме яде отвътре.
— Дърветата винаги дават добри съвети — съгласява се Селения, която инстинктивно се дръпва крачка назад.
Правилно постъпва, защото Малтазар, без самият да си дава сметка, прави крачка към нея.
— Само правата на кралско цвете, свободно и чисто, могат да ме освободят от магията, която тегне над мен, и да ми възвърнат донякъде предишния облик. Една целувка от това чудно цвете и аз ще съм спасен.
Малтазар се приближава бавно, сякаш по-добре да изпита съпротивата на жертвата си.
— Целувката на една принцеса има сила само ако е единствена — отговаря Селения, която е съвсем наясно по въпроса.
— Знам. Но доколкото съм осведомен… ти все още не си омъжена — казва уверено той, доволен, че капанът му е щракнал.
— Сведенията ти са поостарели — най-естествено отвръща тя.
Малтазар се сковава. Ако тази новина е вярна — това е истинска катастрофа. Това значи да прекара остатъка от живота си в това жалко тяло.
Даркос се прокашля встрани и си позволява да влезе в залата. Трябва да е за нещо спешно, щом пренебрегва протокола, който го задължава обикновено да съобщи за пристигането си и да изчака, докато баща му благоволи да го приеме.
С леко кимване на глава Малтазар му разрешава да се приближи, защото усеща, че посещението му е свързано със събитие от най-голямо значение.
Даркос предпазливо се приближава до баща си (никога не се знае на какво е способен той) и прошепва няколко думи на ухото му. Очите на Малтазар стават двойно по-големи, когато научава новината — принцеса Селения се е омъжила без предупреждение, без дори да разпрати покани.
Малтазар е потресен. Всяка надежда да се върне някой ден към нормален живот току-що рухна, ей така, за секунди, само от една кратка новина! Ето как животът може да зависи от някаква новина, от една целувка, от една нишка.
Няколко минути той стои напълно зашеметен, като боксьор, изненадан от някое кроше. Краката му се огъват, но той се съвзема. От десетки луни все това прави — стяга се, държи се, проявява търпение. В живота е понесъл повече удари от боксова круша. Той въздъхва дълбоко, преглъщайки този нов провал, горчив и непоправим.