Той не подозира, че зад гърба му, почти навсякъде, Даркос е наредил да скрият чинии, за да спести на баща си чакането и да облекчи малко кухните.
— Добре са изпечени! — доволен е Малтазар, дъвчейки хрупкавата хлебарка.
Даркос го приема като похвала. Часовникарят отмахва ново листо. Показва се едно великолепно „десет“.
— Позабавете малко темпото — казва Малтазар, — за да имам време хубаво да я сдъвча.
Артур не може да приеме поражението. Иска да умре като герой, борейки се докрай, до последната секунда. Не го интересува достойнството. И започва да се върти в кръг, търсейки и най-малкото просветление.
— Трябва да има някакво решение! Винаги има решение! — повтаря си той непрекъснато.
— Сега ни трябват не идеи, Артур, а направо чудо — отговаря му Арчибалд, изгубил всякаква надежда.
Момчето въздъхва дълбоко. На косъм е да се откаже. Повдига очи към небето, сякаш да го помоли за помощ, за чудо, макар и съвсем мъничко. И докато шепне молитвата си, изненадан започва да се пита — как е възможно от мястото, където е застанал, да се вижда небето? Тогава нашият герой разбира, че се намира точно под един канал, който излиза на повърхността. За беда отворът е много нависоко и стените са прекалено хлъзгави, за да могат да се изкатерят по тях. Ех, да можеше някое симпатично паяче да им подаде нишката си! Но стръкчетата трева, които забелязва горе, около отвора, му напомнят нещо познато. Мястото, изглежда, съответства на канала за отвеждане на водата в градината на баба му.
Артур напряга паметта си, но не се сеща за нищо друго. Сигурно е на грешна следа… Той навежда глава и се взира в предмета, върху който е седнал дядо му. Предметът е в светлия кръг. Значи навярно е паднал отгоре. От градината. Главата на Артур пламва. Градина. Канал. Предмет. Паднал. Щрак! Той силно дръпва дядо си от мястото му.
Арчибалд е седнал върху гума на кола, килната настрани. Но това не е случайна кола, а чудесният червен болид, който Артур получи за рождения си ден и който за беда падна в канала.
— Дядо, ти си чудото! — закрещява от радост Артур.
— Обясни какво става, Артур! Ние нищо не разбираме — сърди се Селения.
— Това е кола! Моята кола! Бабчето ми я подари! Спасени сме! — въодушевено обяснява той.
Арчибалд смръщва вежди.
— Баба ти е изгубила чувството си за реалност.
Не си ли още малък да караш такива коли?
— Когато тя ми я подари, колата беше много по-малка, бъди спокоен! — отвръща му Артур, ухилен до уши. А после виква на приятелите си: — Помогнете ми!
Селения и Бетамеш минават откъм противоположната страна на колата и започват с всички сили да я бутат. С цената на нечовешки усилия колата се обръща и пада върху четирите си колела. Вик на радост отеква в тунела.
Малтазар се чуди — как е възможно да се радват, когато им остават само три секунди? Разтревожен, че не може да разреши тази загадка, той решава в никакъв случай да не рискува — прекалено близо е до победата.
— Отворете шлюзовете! — внезапно заповядва той.
— Но… броячът не е стигнал до нулата! Има още три листа! — уточнява Даркос, все така муден в мисленето.
— Знам да броя до три!! — изревава Малтазар.
Даркос се затичва към шлюзовете, за да очисти бегълците, преди баща му да реши да очисти него самия.
Сеидът часовникар е по-бърз от Даркос и светкавично откъсва последните листа.
— Нула! — извиква той с широка усмивка.
Артур пъхва ключето, станало огромно, във вратата на колата. Пружината е толкова стегната, че капчици пот заблестяват по челото му от усилието. Селения застава до него и му помага да завъртят ключа.
— Сигурен ли си, че можеш да караш такъв вид возило? — пита Бетамеш, винаги недоверчив към обществения транспорт.
— Спец съм! — отговаря Артур, за да избегне всякакъв спор.
Бетамеш се успокоява само наполовина.
Даркос застава под сеидите, заловили се за цистерната.
— Хайде! — заповядва им той.
С дървените си чукове сеидите избиват подпорите, запушващи временно дупките. Щом подпорите падат, Даркос взема огромен млат и започва да удря с все сила по едно кранче, което още при първия удар се развива. Водата тутакси издува сламките, като дебели вени, и се влива в главния канал, изкопан за тази цел.
Малтазар ликува. Ужасният му замисъл е приведен в действие. Вече нищо не ще може да спре тази буйна вода, която препуска по канала и се изсипва със силата на порой в тръбата с нашите бегълци.