Артур би искал да крещи, но е парализиран от страх и от отворената му уста не излиза нито звук.
Селения се изправя, завърта се около себе си и удря силна плесница на паяка. Животното се заковава на място, напълно разбито. То полека тръсва глава и установява, че челюстта му странно хлопа. Бива си го крошето на тази малка принцеса! И сега той прилича на машина без болтове…
Селения гледа животното право в очите.
— Не яж какво да е, миличък, ще те заболи коремът! — казва му принцесата толкова самоуверено, че паякът онемява.
Не само паякът е без глас. Артур е зяпнал. Не вярва на очите си. Тя току-що зашлеви един паяк!
Само преди няколко часа тази гледка щеше да му се стори най-забавната и майка му сигурно щеше да го прати с два аспирина в леглото.
Селения щраква с пръсти по посока на Бетамеш, кацнал на една малка скала.
— Бетамеш, нещо вкусно! — заповядва принцесата.
Бетамеш веднага започва да рови в джобовете си и изважда кръгла близалка, увита в чудесна хартия с цвят на листенце от роза. Братчето мята лакомството на сестра си и тя го хваща с една ръка. С другата маха обвивката и близалката отведнъж става огромна, както въздушна възглавница при удар.
— Дръж, вземи това, ще ти се услади! — обещава Селения, като напъхва голямата розова топка в устата на паяка.
За момент животното не помръдва, като бебе, което за пръв път усеща биберон в устата си. Паякът извърта очи и се заглежда в клечката, която се подава от устата му, без да знае какво да я прави.
— Хайде, малинова е на вкус — уточнява принцесата.
При тези думи паякът вече не се колебае и започва да смуче. Кървавочервените му очи постепенно стават бледорозови, малинови и се удължават във формата на бадем.
Селения му се усмихва.
— Добро момче — казва му тя, преди отново да се обърне към Артур, все така омотан. Изважда меча си и разсича нишките в двата края.
— Ти ми спаси живота и аз спасих твоя. Значи сме квит — подхвърля Селения, сякаш съобщава резултат от състезание.
— Абсолютно нищо не си спасила! — бунтува се момчето. — От самото начало си знаела, че нищо не рискувам. Просто ме остави да се попека на бавен огън, за да ти обещая разни неща!
— Ти също знаеше, че нищо не рискуваш. Още щом направи крачка назад, погледна зад себе си и видя, че има паяжина, която да спре падането ти. Но господинът пожела да се прави на хитър и сам се хвана в капана си — спори с него Селения, чийто глас се повишава с един тон.
— Госпожицата пък се прави на желязна принцеса, а рони сълзи, щом разбере, че е загубила милото си човече, от което няма никаква полза — отвръща Артур малко поядосан.
— Вие двамата ще сте чудесно семейство! — шегува се Бетамеш. — Няма опасност да скучаете през дългите зимни вечери!
— Ти не се меси! — едновременно му отговарят Селения и Артур.
— Уж искаше да умреш за мен, а само ми се подигра. Ти си просто мръсен лъжец — добавя принцесата вън от себе си.
— А ти искаш ли да ти кажа каква си? Ти си само…
Селения прекъсва думите му:
— Забрави ли вече обещанието, което току-що ми даде?
Артур криви лице и се гърчи като червей. Това е друг вид клопка, в която попадна.
— Обещах ти под заплаха и… от страх — брани се той.
— Но си остава обещание — така ли е, или не? — настоява Селения.
— Така е — против волята си отстъпва той най-накрая.
— Така е, кой? — пита Селения, защото й се иска да му припомни изразите на обещанието.
Артур въздъхва дълбоко.
— Така е, Ваше Кралско Височество — отговаря той, забил поглед в обувките си.
— Чудесно! — извиква зарадвано момичето, преди да се покачи върху предния крак на паяка и да го яхне.
— Хайде, на път! — подвиква тя на двамата си спътници.
Бетамеш скача от камък на камък и набира достатъчно инерция, за да се изкатери по крака на животното. Той се намества зад сестра си, твърде доволен, че най-после ще се повози на удобен превоз. Наистина гъстата козина на животното позволява да се излегнеш, като халиф, потънал в копринените си възглавници.
— Идваш ли? — извиква Бетамеш на Артур, който все така не помръдва, толкова е поразен от това, което вижда. За по-малко от пет минути трябваше да се примири, че ще бъде изяден от огромен паяк, а после да приеме, че същото това космато чудовище ще му служи като камила. Една принцеса с точно кроше и една надуваема близалка бяха достатъчни звярът да стане мек като памук. Дори Алиса, която в Страната на чудесата се чувства като у дома си, би изпаднала в нервна криза.
— Хайде, побързай! И без това загубихме доста време! — напомня му Селения. — Или предпочиташ да ситниш зад нас като предания Милу на Тин-тин2.
2
Милу — вярното куче на Тин-тин — герой от комиксите на Ерже, по които са направени мултфилми — Б.пр.