— Карибско море, точното място е неизвестно.
— Намери го!
— В момента е невъзможно.
— Защо? — попита другият мъж. — Защото не може да се потвърди ли?
— Много добре е потвърдено, и то по най-лошия възможен начин. Нашият източник е бил убит един час след като е информирал човека от нашето посолство, един служител по протокола. Той пък е отзован с най-голяма бързина.
— Бекаа — каза спокойно жената. — Карибско море. Баярат.
— Ще осигуря да се съобщи по факса на О’Райън. Нужен ми е неговият съвет.
— Ако днес е половин милион — каза третият мъж, — то утре ще бъдат цели пет, веднъж само каналът да се потвърди.
— Познавах нашия човек в Бахрейн — каза тъжно жената. — Той беше добро момче. Имаше чудесна жена и деца. Дяволите я взели тая Баярат!
МИ-66, Лондон
— Нашият човек в Доминик летя на север и потвърждава информацията, която французите ни изпратиха. — Шефът на британското разузнавателно управление се приближи до масата в центъра на заседателната зала.
Голям, солиден атлас, един от хилядите по рафтовете, съдържащи подробни карти на всякакви райони от света, покриваше масата. Позлатените букви върху черната корица на атласа гласяха: Карибско море — Винвърд и Линвърд острови. Антилски острови. Британски и САЩ територии.
— Открийте прохода Анегада, моля! — обърна се той към сътрудника.
— Разбира се. — Другият мъж в залата се насочи бързо към картите, тъй като забеляза смущението на шефа си, което беше причинено не от обстановката, а от парализираната му дясна ръка, която не би му позволила да отгърне атласа. Сътрудникът разтвори тежките платнени страници и запрелиства, докато стигна въпросната карта. — Ето го… Боже мой, никой не би могъл да стигне толкова далеч при тези бури. Не и платноход с тези размери.
— Може и да не е успяла.
— Да успее какво?
— Да пристигне.
— От Басе-Тере до Анегада само за три дни? Не бих казал. Трябва да е била в открито море повече от половината време, за да стигне толкова бързо.
— Ето защо съм ви повикал тук. Познавате района доста добре, нали? Работили сте там.
— Ако съществува някой, когото можете да приемете за експерт, предполагам, че това съм аз. В продължение на девет години летях с един самолет, тип „Сиксер“, от базата в Тортола, и оглеждах това проклето място — почти приятен живот всъщност. Все още поддържам контакти със стари приятели. Те всички мислеха, че съм просто забавен чудак, който обича да прелита от остров на остров.
— Да, четох доклада ти. Ти свърши забележителна работа.
— Студената война беше на моя страна и бях четиринадесет години по-млад, но и тогава не бях млад човек. Не бих седнал на руля на двумоторен самолет над тези води, колкото и да е мощен.
— Да, разбирам — каза шефът, като се навеждаше над картата. — Следователно твоето експертно мнение е, че тя не би могла да оживее.
— Не би могла е най-точното. Нека кажем неправдоподобно, клонящо към невероятно.
— Така мисли и вашият колега от Дьозием.
— Ардисон?
— Познавате ли го?
— Кодово име Ришельо. Да, разбира се. Добър човек, само да не беше догматик. Работеше в Мартиника.
— Той е непреклонен. Убеден е, че тя е потънала в морето.
— В такъв случай неговото мнение вероятно е оправдано. Но ако ми позволите, след като съм повикан тук да помогна с каквото мога, бих помолил да задам един-два въпроса.
— Говорете, офицер Кук.
— Тази Баярат е нещо като легенда в долината Бекаа, но аз съм се ровил през последните години в архивите и не си спомням някога да съм виждал това име. Защо е така?
— Защото не е нейното собствено име, поне второто, Баярат — прекъсна го шефът на МИ-6. — Това име тя си го е избрала преди години и си мисли, че то запазва тайната й, тъй като вярва, че никой няма представа откъде идва то или коя е и понеже тя може да е замесена в по-крупни операции, ние пазим сведенията за нея в нашите тайни досиета.
— О, да, да, разбирам. Когато знаете едно фалшиво име и неговия произход, вие бихте проследили предисторията, бихте изградили самоличност, дори един възможен модел. Коя е тя?
— Един от най-съвършените терористи днес.
— Арабка?
— Не.
— Израелтянка?
— Не, не е възможно.
— Глупости. Мосад7 имат широк спектър на дейност… Но ако желаете, моля, отговорете на въпроса ми. Спомнете си, че по-голямата част от моята служба съм изкарал от другата страна на света. Защо точно тази жена е толкова важна?
— Тя е за продан.
— Тя е какво…?
— Тя отива навсякъде, където има брожения, бунт, въстание и продава таланта си на този, който даде най-висока цена. Постига забележителни резултати, бих добавил.
6
МИ-6 — английското контраразузнаване. Отделът в романа е аналогичен на съответните френски, израелски и американски служби. — Бел. ред.
7
Мосад — израелски разузнавателни служби. В случая се отнася за контраразузнаването. — Бел. ред.