Никос Казандзакис
Аскетика: Salvatores Dei
Предговор към българското издание
13 февруари 2017 г.
Скъпи читатели,
Книгата, която държите в ръцете си, не е роман. Не са и дори просто думи, изписани и събрани в една книга. „Аскетика“ на Никос Казандзакис — това е ударът на сърцето ви, докато четете думите му, докато прелиствате страниците му, докато потъвате в дълбините на душата му. Това са стъпките ви по време на едно изкачване, едно величествено и изкупително възнесение към пиедестала на Голямото Невидимо, към Бога, към онзи, който се извисява, борещ се и търсещ. Той, Ние, това е Едно цяло — въплъщението на Бога в личността на човека и обожествяването на човека.
Първото гръцко издание на тази книга от 1927 г. носи латинското наименование „SALVATORES DEI“, а отдолу, с по-малки букви, „Аскетика“. Преводът на заглавие то от латински е: Спасители на Бога. Хората, всички ние, които сме спасители на Бога.
„Не Бог ще ни спаси; ние ще спасим Бог чрез нашата борба, чрез съзиданието, чрез преобразуването на материята в дух.“ Самият Казандзакис пише, че „Аскетика“, това е един крясък, един силен вик, „… най-трогателният вик на живота ми…“, а цялото му творчество е негов отзвук.
„Вчера дописах и завърших «Аскетика» — пише Никос Казандзакис до първата си жена, Галатия. — Дали е добра? Не знам. Опитах се с прости думи — като в изповед — да опиша сложността и изпитанията в живота си; откъде тръгнах, как преодолях препятствията, как започнаха тревожността ми и търсенията ми относно Бог; как достигнах до своя основен и същностен вътрешен порив, който вече предопределя всичките ми мисли, говора ми, действията ми. Ах! Сега, макар и не напълно, това е, което ме води, (независимо че) множество стари навици и порядки от предишното ми съществуване ми пречат да се посветя и съществувам изцяло в съответствие със строгите, неумолими повели на моя Бог. Но се боря вече съзнателно, за да остана верен на същността и смисъла на своя живот. Намирам се в преходен, граничен период. Последната, най-свещената форма на теорията, това е действието. Бог е навсякъде: в човека, в политиката, във всекидневието, и е застрашен. От всички нас зависи Неговото спасение. И само ако е Той спасен, се спасяваме и ние. Теорията има стойност само като подготовка; борбата — решаващата, това са деянията.“ След публикуването на творбата авторът на „Спасители на Бога“ и издателят били извикани от църковните архиереи, изискващи да получат официално „извинение“ — от Никос Казандзакис, защото е написал тази „непочтителна“ книга, а от Димитрис Глинос — затова че е публикувал в списанието си „Възраждане“ „този атеистичен парцал“ „Аскетика“. На 10 юни е насрочен съдебен процес по обвинение в „присмех към религията“. В крайна сметка той бива отменен, но това се превръща в повратна точка и начало на едно безмилостно и дългогодишно гонение от страна на държавата и на Църквата на Гърция спрямо Никос Казандзакис. Негов симптом и следствие се оказва и неприсъждането на достолепната Нобелова награда на големия гръцки автор.
Гневът на църковните власти е разбираем за времето си. Никос Казандзакис си позволява да не представя Бог като своеобразен меч над главите ни, като страховита сила, която само повелява и наказва — дори това само по себе си определя творбата като революционна. Според философа Алфред Норт Уайтхед класическият традиционен модел на Бога, силно наложен и строго пазен като върховен владетел, е основен в западната цивилизация още от времето на Римската империя. Впоследствие Църквата вплита в тази наложена представа множество качества, характерни изключително за личността на хегемон, като реално се изгражда добър способ да бъде държано едно население вечно покорно и подчинено на тази невидима сила, на този Бог и, разбира се, и най-вече на неговите свещени „пратеници“ на земята.
Богът на Никос Казандзакис обаче не е безмилостен, не е жесток, не е безсърдечно моралистичен, безучастен и статичен властник. Той е Утешителят. Той е този, който съпреживява и се вслушва в човешките молитви и се влияе от тях, от нас, директно без посредници. Това е Бог, който ни чува, чувства ни, развива се с нас. Свободната воля — това е тази магична и невидима сила, която съществува във Вселената, която ни дава свобода, но и същевременно строго ни обвързва с тежестта на отговорност към самата Вселената, към Него, към самия Бог, който като основен двигател на еволюцията и благополучието има нужда от човешката морална подкрепа, от човешката духовна извисеност, помощ и съпричастност. Богът на Никос Казандзакис не е съществително. Той е глагол. Бог НЕ просто Е. Бог СЕ СЛУЧВА.