По същия начин, със същата наслада, стремителност и напрежение, и ние работим за някой Друг, който пристъпва крачка напред след всяко наше смело деяние. Борбата ни отново ще има цел, по-висша от самите нас, и нашите мъки, низости и престъпления ще бъдат ползотворни и свещени. Това е щурм! Едно дихание се втурва, буйства, опложда материята, минава през животните, създава човека, вкопчва се в него като граблива птица и пищи от страст. Идва и нашият ред! Обработва ни, нагласява материята в нас и я превръща в дух, сразява мозъка ни, яхва семето и се мъчи да избяга, изритвайки тялото ни зад гърба си. Сякаш целият този живот е вечна и видима гонитба, в която един невидим Жених преследва от тяло в тяло неукротимата си Невеста, вечността.
А ние, свитата на сватбеното шествие — растения, животни, хора, се втурваме изтръпнали в тайните булчински покои и носим почтително в ръце свещените символи на брака: един — Фалоса, друг — Утробата.
Видението
Ти чу онзи Вик и пое по пътя. Ти изпълни, битка по битка, всички военни длъжности на воюващия човек.
Ти воюва в малката шатра на тялото си, но ето, арената се оказа тясна и задушавайки се, ти хукна да бягаш.
Станува в лагера на племето, преизпълни се с ръце и сърца, възкреси страховитите си предци с кръвта си, тръгна на бой заедно с мъртвите, живите и неродените.
Внезапно заедно с теб потеглиха всички племена, свещеното човешко войнство престрои след теб редиците си, цялата земя забуча като военен стан.
Ти изкачи високия връх и целият боен план се разклони из гънките на мозъка ти, и всички враждуващи армии се сляха в тайния лагер на сърцето ти.
Отзад се строиха растенията и животните, като обоз на воюващите отпред човешки армии.
Сега вече цялата Земя е скачена с теб, превърнала се е в твое тяло и крещи в хаоса.
Как да извърша словесна обсада на това страховито видение? Навеждам се към хаоса и се заслушвам: Някой се изкачва запъхтян по опасното, тайно нагорнище.
Той се напряга, упорито се мъчи да продължи нагоре. Но на пътя му се изпречва един насрещен порив: Някой бързо се спуска по благосклонното тайно надолнище.
Диханието се извива сред гъстото спускащо се течение, завихря се и за миг, колкото трае един живот, двете насрещни желания се впрягат в общ хомот.
Ето как се раждат телата, ето как се създава светът, ето как двете срещуположни сили намират равновесие в живите създания.
Внезапно Онзи, който се изкачва, бива обвит от едно любимо тяло, от своето тяло, и изкачването се забавя. Но много скоро, чрез любовта, чрез смъртта, той се изплъзва от тялото. И продължава изкачването.
Той стъпва върху бездушното, извайва растението, изпълва го. Разполага се на лагер целият. Целият ще рече: ведно с копнежа и силата да се изплъзне.
Надига се малко, диша с усилие, задушава се. Изоставя при растенията каквото може от товара си — летаргия и неподвижност, — олеква и се втурва, отново цял, по-нататък и по-нагоре, създава животните и целият се разполага на лагер в дълбините им.
Целият отново ще рече: ведно с копнежа и силата да се изплъзне.
Телата дишат, хранят се и трупат сила. В един любовен миг те се разпадат, похабяват всичко и се изпразват, за да оставят душата си на своя син. Коя душа? Устремът нагоре! Бавно и напрегнато Онзи си проправя път между телата, изоставяйки върху им колкото може страсти, робство, безсилие и мрак.
И се надига отново, още по-лек, и хуква да бяга. И този порив към свободата в битка с материята лека-полека оформя човешката глава.
Сега вече — с ужас усещаме ние — той отново се бори: да се изплъзне и от нас, да ни захвърли при растенията и животните, да скочи по-нагоре. Настъпил е часът на голямата радост и мъка — часът, в който ние от авангарда ще бъдем захвърлени в тила.
Зад потока на тялото и мозъка ми, зад потока на племето и човечеството, зад потока на животните и растенията виждам изтръпнал как Невидимият тъпче всичко видимо и се изкачва.
Виждам как всички живи твари се разпадат под тежката му окървавена стъпка.
Лицето му е неподвластно на смеха, нямо и мрачно, отвъд радостта и тъгата, отвъд надеждата.
Аз треперя. Ти ли си моят Бог? Тялото ти е изпълнено с памет. Лицето и гърдите ти са татуирани като на доживотен затворник с причудливи дървета и рошави дракони, с кървави приключения, крясъци и дати.
Господи, Господи, като животно ръмжиш! Нозете ти са целите в кървища и кал. Ръцете ти са целите в кървища и кал. Тежки като воденични камъни са челюстите ти и мелят.
Вкопчваш се в дърветата и животните, тъпчеш човеците, крещиш. Катериш се по безкрайната черна пропаст на смъртта и трепериш.