Никога не ще успееш да закрепиш със слово онова, което преживяваш в миговете на екстаз. Но ти воювай неуморно да го закрепиш със слово. Чрез митове, сравнения и алегории, с обикновени и редки думи, с викове и рими — бори се да му придадеш плът, за да укрепне!
Така постъпва и Бог, Великият екстатик4. Той говори, опитва се да говори, чрез морета и огньове, крила и цветове, рога и нокти, чрез съзвездия, пеперуди, хора или както може, за да закрепи екстаза си.
Като всяко живо създание и аз се намирам в центъра на световния вихър. Аз съм окото на огромните реки и всичко край мен танцува, и кръгът се затваря все по-стремително, и небето и земята рухват в червената яма на сърцето ми.
И Бог ме наблюдава с ужас и обич — друга надежда той няма — и казва: „Този Екстатичен човек, който ражда всичко, който се радва на всичко и всичко погубва, този Екстатичен човек е моят Син!“.
Практиката
1. Отношението между Бог и Човек
Практиката е последната и най-свещена форма на теорията.
Не да гледаш как искрата преминава от едно поколение в друго, а да минаваш и гориш заедно с нея.
Практиката е най-широката порта към спасението. Само тя е в състояние да даде отговор на въпросите на сърцето. Тя намира най-прекия път из лъкатушещите лабиринти на ума. Не, не го намира: създава го, отбивайки във всички посоки съпротивата на логиката и материята.
Защо си се борил зад видимото, преследвайки Невидимия? За какво е бил целият онзи боен и любовен път през плътта ти, през племето, хората, растенията и животните? За какво са били — след всички онези подвизи — тайният брак, съвършената прегръдка и буйстващият вакханален допир в мрака и светлината?
За да стигнеш дотам, откъдето си тръгнал — до ефимерното, пулсиращо и тайно място на съществуването, — с нови очи и нови уши, с нов вкус, обоняние и осезание, с нов разсъдък.
Нашият дълбинен човешки дълг е не да разбулим и осветим ритъма на Божия ход, а да настроим към него, доколкото е по силите ни, ритъма на мимолетния си живот.
Само така, в сътрудничество с един Безсмъртен, ние смъртните сме в състояние да извършим нещо безсмъртно.
Само така побеждаваме дребнавото, този смъртен грях, само така преодоляваме теснотата на ума и превръщаме в свобода робството на пръстта — материята, която ни е дадено да обработваме.
Сред всичко това и отвъд всичко това хората и народите, растенията и животните, боговете и демоните, всички до един като войска, се стремят нагоре, повлечени от едно непонятно и неустоимо Дихание.
Мъчим се да направим видимо това Дихание, да му придадем лице, да го облечем в думи, алегории, съждения и заклинания, за да не ни избяга.
Но то не се побира в двадесет и четирите букви5, които изреждаме. Ние знаем, че всички думи, алегории, съждения и заклинания са само една поредна маска, която закрива Бездната.
Ала само така — ограничавайки безграничното — ние сме в състояние да работим в рамките на този новоочертан човешки кръг. Какво означава да работим? Да пълним този кръг с желания, безпокойства и действия, да се протягаме и да достигаме границите, да не се побираме в тях и те да се пропукват и да рухват. Ето така, обработвайки видимото, ние умножаваме и разширяваме същността.
Затова и след като сме се докоснали до същността, завръщането ни сред видимото има неоценима стойност.
Ние видяхме висшия кръг на завихрените сили. Нарекохме този кръг Бог. Можехме да го наречем с което и да било друго име: Бездна, Мистерия, Абсолютен мрак, Абсолютна светлина, Материя, Дух, Последна надежда, Последно отчаяние, Мълчание.
Но ние го нарекохме Бог, защото само това име разтърсва дълбоко недрата ни от прастари времена. И този потрес ни е нужен, за да се докоснем до страховитата същност тяло в тяло и отвъд всяка логика.
Наш дълг е да различим и проумеем малката огнена дъга на своето време посред гигантския кръг на божеството.
Осъзнавайки по дълбок и мистичен начин порива на големия кръг чрез тази невидима пламтяща крива, ние крачим в хармония с Вселената, набираме скорост и воюваме.
Така мимолетната ни практика, следвайки съзнателно посоката на Вселената, не загива заедно с нас.
Не се похабява в мистично и бездейно взиране в големия кръг, не презира свещената и скромна ежедневна нужда.
Приведена над тясната си кървава вада, тя работи върху здрава основа. В един малък отрязък от време и пространство тя с лекота побеждава времето и пространството, защото този отрязък следва божествения порив на големия кръг.