Нека приемем геройски необходимостта. Жребият на войната се е паднал на нас — нека препашем здраво кръста си, нека въоръжим тялото, сърцето и ума си! Нека заемем мястото си в строя!
Войната е законният владетел на нашето време. Единствено воинът днес е добродетелен и съвършен човек. Защото, верен на великия полъх на времето, рушейки, мразейки и желаейки, той е единственият, който следва днешните повели на нашия Бог.
Това, че се отъждествяваме с Вселената, поражда двете най-висши добродетели на нашата етика: отговорността и саможертвата.
Наш дълг е да помогнем за спасението на Бога, който напира в нас и в мрачните тълпи. Трябва да сме готови да отдадем живота си за него всеки миг. Защото животът не е цел, той е средство — подобно на смъртта, красотата, добродетелта и знанието. Чие средство? На воюващия за свободата си Бог.
Всички сме едно, една-единствена застрашена същност. Душата, която пропада в другия край на света, повлича с падането си и нашата душа. Умът, потънал в глупост в другия край на света, изпълва с мрак и нашите слепоочия.
Защото само един е Онзи, който се бори във всяко кътче на небето и земята. Единственият. И бъде ли погубен Той, виновни ще сме ние. И бъде ли погубен Той, ще бъдем погубени и ние.
Ето защо спасението на Вселената е и наше спасение, а солидарността между хората вече не е добросърдечен лукс, а порив за самосъхранение и дълбинна нужда — тъй както една воюваща армия има нужда от спасението на съюзниците.
Но нашата етика се изкачва още по-високо. Всички ние сме една воюваща армия. Ала не знаем със сигурност дали ще победим, не знаем със сигурност дали ще бъдем победени.
Съществува ли спасение, съществува ли цел, на която служим и служейки ѝ, намираме спасение?
Или спасение не съществува, цел не съществува, всичко е напразно и нашият принос е напълно лишен от стойност?
Нито едното, нито другото. Нашият Бог не е всемогъщ, не е всеблаг, не е сигурен дали ще победи, не е сигурен дали ще бъде победен.
Същността на нашия Бог е тъмна и постоянно съзряваща. Всяко наше смело деяние навярно подхранва победата, всички наши тревоги — дали ще победим, дали ще се спасим — навярно са по-нисши от природата на божеството.
При всички положения ние воюваме в пълно неведение и тъй като не е сигурна дали ще получи отплата, нашата добродетел придобива по-благороден блясък.
Всички повели се прекатурват. Ние вече не виждаме, не чуваме, не мразим и не обичаме както преди. Земята възвръща девствеността си. Нов вкус придобиват хлябът, водата и жената. Нова, неоценима стойност придобива практиката.
Всичко се сдобива с неочаквана святост: красотата, знанието, надеждата, битката за насъщния, ежедневните и привидно незначителни грижи. Настръхнали, ние долавяме навсякъде едно и също огромно и поробено Дихание, което се бори за свобода.
Всеки от нас следва личния си път към спасението. Едни вървят по пътя на добродетелта, други — по пътя на порока.
Ако пътят към твоето спасение минава през болестта, лъжата и безчестието, твой дълг е да се потопиш в болестта, лъжата и безчестието, за да ги победиш. В противен случай няма да получиш спасение.
Ако пътят към твоето спасение минава през добродетелта, радостта и истината, твой дълг е да се потопиш в добродетелта, радостта и истината, за да ги победиш и изоставиш зад гърба си. В противен случай няма да получиш спасение.
Не можем да преборим тъмните си страсти чрез трезва, анемична, неутрална и чужда на всякаква страст добродетел, а само чрез други, още по-силни страсти.
Оставяме вратата си отворена за греха. Не си запушваме ушите, за да не чуваме Сирените, не се привързваме страхливо за мачтата на някоя голяма идея. Нито пък изоставяме кораба, за да загинем, след като сме чули и целунали Сирените.
Не, ние продължаваме напред, ние грабваме Сирените и ги качваме на кораба, за да плават заедно с нас. Това е нашата нова Аскеза6, другари!
Бог вика в сърцето ми: „Спаси ме!“.
Бог вика в хората, животните, растенията и материята: „Спасете ме!“.
Чуй сърцето си и последвай Бог. Зачеркни тялото си и прозри: „Всички сме едно!“.
Обичай човека, защото това си ти.
Обичай животните и растенията, защото си бил като тях, а днес те вървят подир теб като верни съратници и роби.
Обичай тялото си. Само чрез него можеш да се бориш, да одухотворяваш материята на тази земя.
Обичай материята. Бог се държи за нея и воюва. Воювай заедно с него.
Умирай всеки ден. Раждай се всеки ден. Отричай се от имането си всеки ден. Най-висшата добродетел е не да бъдеш свободен, а да се бориш за свободата.
6
От гръцки: упражнение, упражнения на покаяние, убиване на плътските страсти чрез понасяне на болки и отказ от храна. — Бел.ред.