Не си позволявай да питаш: „Ще победим ли? Ще бъдем ли победени?“. Воювай!
Нека бойният поход на Вселената се превърне в твой личен боен поход за краткия миг, в който си жив. Това са Десетте нови, Десетте Божи заповеди на нашето време, другари!
3. Отношението между човек и природа
Този свят, тази пищна и безкрайна редица от видимости не е измама, не е пъстра фантасмагория на нашия отразяващ ум. Нито е абсолютна реалност, която живее и сменя образа си свободно и независимо от силата на ума ни.
Този свят не е бляскавата одежда на мистичното Божие тяло. Нито е тъмната и прозрачна стена между човека и мистерията.
Светът, който виждаме, чуваме и докосваме, е достъпна за човешките сетива и всепроникната от Бог концентрация на двете огромни вселенски сили.
Едната сила е низходяща и иска да се разпръсне, да застине, да умре. Другата сила е възходяща и търси свобода и безсмъртие.
Тези две войнства, тъмното и светлото, войнството на живота и войнството на смъртта, се намират във вечен сблъсък. Видимите следи от техния сблъсък са нещата, растенията, животните и хората.
Противоположните сили вечно се блъскат, сливат се, бият се, побеждават се и биват побеждавани, спогаждат се и отново започват да воюват из цялата Вселена — от незримия вихър на водната капка до безбрежния звезден порой на Галактиката.
Целокупният Бог е разположен на лагер и в най-малкото насекомо, и в най-нищожната идея. В тях строява армията си за решителна битка.
И в най-незначителната земна и небесна молекула аз чувам моя Бог да вика: „Помощ!“.
Всяко нещо е яйце, в което неспокойно и неспирно работи семето на Бог. Безчислени сили се строяват вътре и вън от него и го охраняват.
Със светлината на ума си, с пламъка на сърцето си аз обсаждам всеки Божи затвор, търсейки, опипвайки и блъскайки крепостта на материята, за да пробия отвор за героичното бягство на нашия Бог.
Дебнейки търпеливо видимите неща, воювай да ги подчиниш на своите закони. По този начин проправяш пътища из хаоса и помагаш на духа да крачи.
Въдвори ред, реда на своя ум, сред изменчивия безпорядък на света. Очертай над бездната точния план на битката.
Воювай с природните сили, впрегни ги в по-висша цел. Освободи духа, който се бори в тях и копнее да се слее с духа, който се бори в теб.
Когато, воювайки из хаоса, човекът подчини на мисловните си закони една редица видими неща и стриктно облече тези закони в слово, светът си поема въздух, гласове те се подреждат, бъдещето се прояснява и безкрайното тъмно количество на числата се освобождава, покорявайки се на мистичното качество.
С помощта на ума си, ние принуждаваме материята да ни следва. Препречваме пътя на низходящите сили, отклоняваме течението, преобразуваме робството в свобода.
Воювайки и подчинявайки видимия околен свят, ние не просто освобождаваме Бог. Ние създаваме Бог.
— Отвори очите си! — крещи Бог. — Искам да виждам! Наостри слуха си, искам да чувам. Тръгни напред, ти си моята глава!
Камъкът се спасява, когато го измъкваме от калта и го вграждаме в къща или когато изсичаме върху му духа.
Семето се спасява — какво ще рече „спасява се“? — освобождава вътрешния си Бог, — когато цъфти и връзва плод, когато се връща в пръстта. Нека помогнем на семето да се спаси.
Всеки човек притежава свой собствен кръг от предмети, дървета, животни, хора и идеи и негов дълг е да спаси този кръг. Самият той и никой друг. Не го ли спаси, не може да бъде спасен и самият той.
Дълг на човека е да извърши личните си подвизи, преди да умре. В противен случай няма да се спаси. Защото душата му е разпръсната и въдворена в околните неща, в дърветата, животните, хората и идеите и извършвайки подвизи, той спасява самата си душа.
Ако си работник, обработвай земята, помагай ѝ да дава плод. Чрез пръстта крещят семената, чрез семената крещи Бог. Освободи го. Нивата очаква избавлението си от теб, машината очаква душата си от теб. Не ги ли спасиш, не можеш да спасиш и себе си.
Ако си войник, не изпитвай съжаление, съчувствието не е част от твоя дълг. Безмилостно убивай враговете си. Чуй Бог да вика в тялото на врага ти: „Убий това тяло, то ми пречи. Убий го, за да продължа нататък!“.
Ако си мъдрец, воювай в черепа си, убивай идеите и създавай нови. Бог се крие във всяка идея, както и във всяка плът. Съкруши идеята, освободи го! Позволи му да се засели в друга, по-просторна идея.
Ако си жена, обичай. Сурово избирай между всички мъже бащата на децата си.
Не ти избираш. Избира безначалният, непреклонен и безмилостен мъжки Бог в теб. Дългът ти е пропит с горчилка, любов и мъжество — изпълни го докрай. Тялото ти е пълно с кръв и мляко — дари го цялото.