Казандзакис напуска Париж, натоварен със значителен теоретичен багаж: отрицанията и тревогите на Ницше, жизнения порив и гносеологията на Бергсон, инструментите за интуитивна визуализация на еволюционния път на човечеството. Това, което все още липсва, за да се роди „Аскетика“, е досегът с практиката, която ще обсеби мисълта му по време на престоя във Виена и Берлин през 1922 и 1923 година.
Скитническата природа на писателя го е довявала във Виена и преди, но когато пристига там през май 1922 г., той остава за цели три месеца. През този период изглежда фокусиран върху две централни теми: в едната — комунистическото учение — той е съвсем новопокръстен, а другата — будизмът — го занимава още от ранната му младост, кога то дори подписва поетическите си творби с будисткия псевдоним Карма Нирвами. Във Виена вероятно са го привлекли Източноазиатската изложба, организирана по същото време от университетския институт по история на изкуството, и съвпадащият с нея теософски конгрес. В писмата си съобщава, че чете интересни книги за Буда и японско то изкуство. Същевременно е зает с писането на драма в стихове за Буда. Това занимание му навлича обсебващи аскетично-мистични изживявания, които избиват в рядко срещана психосоматика. По съвет на видния психоаналитик Вилхелм Щекел напуска града и заминава за Берлин, където по-късно ще унищожи всичките 3000 стиха на драмата „Буда“. Кожното заболяване, за което съобщава още в началото на престоя си във Виена, представлява вид екзема, която засяга и обезобразява лицето му. Поради грешната първоначална диагноза симптомите се усложняват. Едва след срещата си с Щекел Казандзакис получава обяснение, което го удовлетворява: болестта му е много интересен случай на неоаскетизъм. В писмата си той я свързва със случаи на аскетични фигури, към които го е насочил Щекел. Споменава за стигмите на свети Франциск и за еремитите, които получавали проказа, докато общували усамотено с Бог, за да бъдат предпазени от изкушенията на плътта. В „Рапорт пред Ел Греко“ епизодът получава художествена разработка чрез персонажа на красивата виенчанка Фрида, която Казандзакис бил срещнал в театъра, а после я поканил да остане с него за през нощта. Срещата била отклонена от Фрида за следващата нощ, но междувременно Никос получил странен дерматит, заради който бил принуден да отлага събитието цели четиридесет дни. Независимо какви са били реалните причини за дерматита, Казандзакис е склонен да приеме, че обяснението се крие в аскетичния живот, наложен му от Буда във Виена, и че отшумяването на болестта веднага след напускането на града е потвърждение за това. За нас обаче е важно друго. Изкушена съм да съзирам една невидима нишка, която свързва будистката аскеза на Казандзакис във Виена, неоаскетичното му заболяване, последвалото изцеление, скъсването на драмата „Буда“ в Берлин, пренасочването към практиката с обявената от Казандзакис „нова аскеза“ в написаната в Берлин „Аскетика“:
Оставяме вратата си отворена за греха. (…) ние грабваме Сирените и ги качваме на кораба, за да плават заедно с нас. Това е нашата нова Аскеза, другари!
Отзвук от това преобръщане от аскеза към „нова аскеза“ или практика може да се открие и другаде в текста на „Аскетика“:
Наш дълг е да различим и проумеем малката огнена дъга на своето време посред гигантския кръг на божеството.
Така мимолетната ни практика, следвайки съзнателно посоката на Вселената, не загива заедно с нас. Не се похабява в мистично и бездейно взиране в големия кръг, не презира свещената и скромна ежедневна нужда.
И все пак скъсването с Буда е само временно. По-късно Казандзакис ще напише нов вариант на стихотворната си драма, която ще издаде в завършен вид година преди смъртта си. Изследователите на „Аскетика“ откриват в идейния ѝ замисъл отделни елементи от будисткото учение. Андреас Пулакидас например смята, че еволюцията (или ставането) и бездната — основни концепти в предисловието на „Аскетика“ — могат да бъдат свързани с будистките термини „самсара“ и „нирвана“. Първата част на творбата със заглавие Подготовката е разделена от Казандзакис на три подчасти — трите дълга, които трябва да изпълни човек, преди да поеме по пътя: първо, да осъзнае ограниченията на човешкия ум в света на видимото; второ, да последва сърцето си в търсенето на същността вън от видимото; трето, да се отърси от надеждата, която произтича от действията на ума и сърцето и носи страдание. Надеждата като източник на страдание може да се съпостави с волята за живот в будистката терминология. Освен това и в „Аскетика“, и в будизма се говори за път, който води към избавление от страданието. Пътят на Казандзакис, следващата част от неговата творба, включва четири стъпала: аз, племето, човечеството и земята, които насочват към четирите будистки стадия, първите два от които твърде отчетливо наподобяват преминаването през аза и племето, постулирани в „Аскетика“.