Неоаскетичното заболяване съвсем не попречва на Казандзакис да насити престоя си във Виена с трескава деятелност. Извън драмата „Буда“ той пише или обмисля множество други текстове, посещава театри и музеи, свързва се с болшевишки кръгове и се готви да издава комунистическо списание. Преди да се насочи към комунизма и интернационализма, Казандзакис е изповядвал своеобразен „аристократически национализъм“. Увлечението му по марксизма избликва от недрата на социално-икономическите трусове след Първата световна война, съпътствани от краха на гръцките въжделения в Мала Азия и печалните събития в Смирна8. През призмата на новите си идеи той с тъга наблюдава града, който преди му е доставял радост. Описва хаоса във Виена, отчаянието, глада и мизерията, специалната полицейска служба, сформирана, за да пречи на несретниците, които се хвърлят в Дунава, работническите демонстрации — на фона на танците, концертите и забавленията, провеждани с невъобразим цинизъм. Такава е атмосферата, в която се извършва съзнателният преход на Казандзакис от теорията към практиката.
Напускайки Виена, Казандзакис се отправя към Берлин, където пребивава от август 1922 г. до март 1923 г. През това време написва „Аскетика“. Тя е зачената отдавна, но едва сега, след прегръщането на практиката, е готова да се сдобие с плът и кръв. В кореспонденцията си авторът излага новите си стремежи: да заговори на хората — не на един или двама, а на масите, да обвърже идеите си със съвременните нужди — социално-икономически и политически. Работата над текста протича в трудна обстановка. Поради недостиг на въглища писателят отоплява стаята си само два дни седмично, а през останалото време пише в леглото, нахлузил ръкавици. Мъчителният работен процес вероятно му помага да се вживее по-органично в борбата на Бога, за чието спасяване зове.
Берлин обогатява не само практиката (междувременно замисля издаването на левичарски вестник със заглавие Nova Graecia), но и теорията на Казандзакис. Зад новите му идейни търсения стои общуването с политически активисти, сред които мнозина руски емигранти, разочаровани от болшевишкия режим в страната си. През декември 1922 г. отседналият в Берлин Николай Бердяев основава Религиозно-философска академия, в която пропагандира учението си за „преходната епоха“. Не е изключено Казандзакис да е посещавал Академията, тъй като се знае, че е поддържал връзки с еврейския религиозен философ Лев Шестов, който пък съдейства на Бердяев за откриването ѝ. При всички положения между идеите на Бердяев за „новото Средновековие“ и посткомунистическия концепт, който постепенно се избистря у Казандзакис, съществуват поразителни прилики. И двамата вярват, че в настоящия момент се извършва преход към една нова бъдеща реалност, в която духът ще надделее над материята.
„Предстои раждането на един нов и непознат свят, нашата епоха е краят на модерните времена и началото на едно ново Средновековие“ — казва Бердяев. В „Аскетика“ Казандзакис проповядва:
Днешният исторически момент е повратен и войнстващ, старият свят рухва, новият още не се е родил!
Посткомунистическата теория на Казандзакис укрепва след посещението му в Русия през 1925 г., когато се сблъсква ребром със сталинската бюрокрация и с новия статус на „задоволените“ революционери. За него не е трудно да провиди, че „задоволените“ бързо ще се превърнат в „консерватори“, а „консерваторите“ в „реакционери“. Пътят към духовния ренесанс на посткомунизма, вярва той, ще трябва да мине през пълното похабяване и изчерпване на материалистичната енергия на комунизма. Новите му възгледи са изложени през 1926 г. в есето „Разпънатата на кръст Русия“. В писмо до Елени определя този текст като „решителна стъпка в живота си“, като „голямо скъсване с комунизма — не в обратна посока, разбира се, а в ужасяващо напредничава“. И прогнозира, че есето ще предизвика гнева на приятелите му комунисти.
С това „Аскетика“ приключва цикъла си на съзряване. За първи път е публикувана през лятото на 1927 г. в атинското списание „Анагениси“ („Възраждане“). В началото ѝ стои уводна бележка на автора, която гласи:
8
След Първата световна война, през периода 1919 — 1922 г. между Гърция и Турция се води война. Въпреки първоначалните победи на гръцките войски в Анадола, войната приключва с разгром за Гърция и размяна на население между Турция и Гърция. Засегнати са близо два милиона преселници. Поради тези причини гърците наричат събитията от есента на 1922 година Малоазийска катастрофа. — Бел.ред.