Дресирам тялото си като боен кон, поддържам го тънко, здраво и винаги готово. Закалявам го и му съчувствам. Друг кон не притежавам.
Поддържам ума си буден, бистър и безмилостен. Нахъсвам го да се бори неуморно и да се храни, сам той светлина, с мрака на плътта. Друга работилница за превръщане на мрака в светлина не притежавам.
Поддържам сърцето си пламенно, храбро и неспокойно. Усещам в сърцето си всички трусове и противоречия, всички радости и горчилки на живота. Но се старая да ги подчиня на един по-висш от ума ми, по-суров от сърцето ми ритъм — ритъма на Вселената, която се въздига.
Викът в мен обявява бойна готовност:
— Аз, Викът, съм твоят Господ Бог! Аз не съм убежище. Аз не съм дом и надежда. Не съм Отец, не съм Син, не съм Дух. Аз съм твоят Генерал! Ти не си мой роб, нито си играчка в дланите ми. Не си ми приятел, не си ми рожба. Ти си моят съратник в битката. Удържай храбро теснините, които съм ти поверил, не ги предавай! Длъжен си и можеш да бъдеш герой в отредената ти област. Обичай опасността. Кое е най-трудното? Него искам! Кой път да избереш? Най-стръмното нагорнище. Него избирам и аз. Следвай ме! Свикни да се подчиняваш. Само онзи, който се подчинява на по-висш от себе си ритъм, е свободен. Научи се да заповядваш. Само онзи, който умее да заповядва, е мой представител върху тази земя. Обичай отговорността. Казвай: „Аз, само аз, имам дълг да спася земята. Ако не бъде спасена, виновен ще съм аз“. Обичай всеки според приноса му към борбата. Не търси приятели, търси съратници! Винаги бъди неспокоен, недоволен, неприспособим. Когато навикът ти стане твърде удобен, съкруши го. Най-големият грях е задоволството. Накъде вървим? Ще победим ли някога? За какво е цялата тази битка? Замълчи! Бойците никога не питат!
Навеждам се и се заслушвам в бойния вик на моята вътрешност. Започвам да разпознавам лицето на Вожда, да различавам гласа му, да приемам с радост и ужас суровите му заповеди.
Да, да, аз не съм нищо. Аз съм бледо мъждукане върху влажното поле, жалък червей, който пълзи и обича, крещи и говори за крила — час, два, додето устата му се запуши с пръст. Друг отговор тъмните сили не дават.
Но отвътре крещи един по-висш от мене и безсмъртен Вик. Защото, искам или не, навярно и аз съм частица от видимата и невидима Вселена. С нея сме едно. Силите, които работят в мен, силите, които ме тласкат към живота, силите, които ме тласкат към смъртта, навярно са и нейни сили.
Не съм висулка без корени на този свят. Аз съм пръст от пръстта му и дъх от дъха му. Не се страхувам сам, не се надявам сам, не викам сам. Една голяма кохорта, един вселенски порив се страхува, надява се и вика заедно с мен.
Аз съм временен мост. Някой минава по мен и рухвам подире му. Един Воин ме прекосява, изяжда плътта и мозъка ми, за да прокара път и да се отърве от мен. Не викам аз, Той вика!
Второ стъпало: Племето
Онзи Вик не е твой. Не ти говориш, с устата ти говорят безчислени предци. Не ти копнееш, безчислени потомци копнеят със сърцето ти.
Твоите покойници не лежат в пръстта. Превърнали са се в птици, дървета и въздух. Седиш под сянката им, храниш се с плътта им, вдишваш дъха им. Превърнали са се в идеи и страсти, направляват волята и делата ти.
Бъдните поколения не сноват из неясното време далече пред теб. Те живеят, действат и желаят в слабините и сърцето ти.
Докато стъпваш по земята в този мълниеносно кратък миг, твой първи дълг е да изживееш собствения си безкраен ход, зрим и незрим, разширявайки своето аз.
Ти не си сам. Ти си цял боен строй. За миг под слънцето се осветява едно от лицата ти. Миг след това то потъмнява и лъсва друго, по-младо твое лице.
Бойният строй — минал, сегашен и бъдещ — е твоето племе. То е лицето, ти си моментното му изражение. То е плътта, ти си сянката.
Не си свободен. Безчет невидими ръце държат и движат ръцете ти. Когато си гневен, един твой предтеча се пени в устата ти. Когато обичаш, някакъв твой праотец мучи в пещерата си. Докато спиш, гробове се отварят в паметта ти и вампири изпълват главата ти.
Локва кръв е главата ти и сенките на мъртвите прииждат на тълпи и пият от нея, за да оживеят.
— Не умирай, за да не умрем и ние! — викат мъртъвците в теб. — Не успяхме да се порадваме на жените, които жадувахме, но ти успей, люби се с тях! Не успяхме да превърнем идеите си в дела, превърни ги ти! Не успяхме да измислим и укрепим лицето на надеждите си, укрепи го ти! Довърши нашето дело! Довърши нашето дело! Денем и нощем влизаме в тялото ти и крещим. Не, не сме си отишли, не сме напуснали тялото ти, не сме се спуснали в земята. Продължаваме да се борим в недрата ти. Спаси ни!