Не е достатъчно да чуваш в себе си воя на предците. Не е достатъчно да усещаш битката им пред прага на ума си. Те всички напират да се хванат за горещия ти мозък и отново да възлязат при светлината на деня.
Трябва да избереш: кого от предците си да запратиш обратно в бездната на кръвта си и кому да позволиш да се изкачи отново при светлината и пръстта.
Не ги жали! Бодро заставай край трапа на сърцето и избирай. „Тази сянка е нисша и тъмна като звяр, да се маха — казвай си. — Тази е тиха и пламенна, по-жива и от мен. Нека изпие цялата ми кръв!“
Освети тъмната кръв на предците си, преобразувай крясъка им в реч, пречисти волята им, разшири тясното им безмилостно чело. Това е твоят втори дълг.
Защото ти не си само роб. Още щом се родиш, с теб се ражда и нова възможност. Нов и свободен трепет разбунва голямото мрачно сърце на рода ти.
Искаш или не, ти носиш един нов ритъм. Едно ново желание, една нова идея, една нова тъга. Искаш или не, ти обогатяваш тялото на баща си.
Накъде ще поемеш? Как ще погледнеш на живота и смъртта, на добродетелта и страха? Цяло едно поколение се приютява в гърдите ти и пита, и очаква напрегнато.
Ти носиш отговорност. Вече не управляваш само нищожното си жалко съществуване. Ти си зарът, с който се разиграва съдбата на рода ти.
Всяко твое действие отеква в хиляди съдби. Пристъпвайки, ти проправяш и оформяш руслото, в което ще се разлее и потече реката на потомците ти.
Когато се страхуваш, страхът ти се разклонява сред безброй поколения и унижава безброй предишни и следващи души. Когато се извисяваш с някое смело деяние, извисява се и възмъжава цялото ти племе.
„Не съм единствен! Не съм единствен!“ — с тази мисъл се възпламенявай всеки миг.
Ти не си жалко и нетрайно тяло. Зад твоята изменчива глинена маска дебне едно хилядолетно лице. Твоите страсти и идеи са по-стари от сърцето и ума ти.
Мъртвите предци и неродените потомци са твоето невидимо тяло. Живите мъже, жени и деца на племето са твоето видимо тяло.
Ще се спаси от преизподнята на Аза само онзи, който усеща глад, когато дете от племето му е лишено от храна, и който тръпне в блаженство, когато мъж и жена от племето му се целуват.
Те всички са части от твоето голямо видимо тяло. Ти страдаш и се радваш, разпръснат из хиляди еднокръвни тела във всяко кътче на Земята.
Тъй както се бориш за малкото си тяло, воювай и за голямото. Стреми се всичките твои тела да станат силни, жилави и готови. Умът им да се просветли, сърцето им да затупти пламенно, храбро и неспокойно.
Нима е възможно да бъдеш силен, светъл и смел, ако тези добродетели не бушуват в голямото ти общо тяло? Нима е възможно да се спасиш, ако не бъде спасена цялата ти кръв? Когато някой от племето загива, той повлича и теб в гибелта си. И частица от тялото и ума ти изгнива.
Изживей дълбоко тази своя самоличност — не като идея, а като плът и кръв.
Ти си лист от голямото дърво на племето. Усещай как пръстта се изкачва от тъмните корени и как се разлива в клоните и шумата. Каква е твоята цел? Да се хванеш здраво за клона като негов лист, цвят или плод, така че цялото дърво да шава, да се възражда и да диша в теб.
Докато служиш на племето, твой първи дълг е да усещаш в себе си всички свои предци. Дълг втори: просветлявай устрема им и продължавай делото им. Дълг трети: предай на сина си великия завет — да те надмине.
Усещаш напрежение. Някой се мъчи да избяга, да се откъсне от плътта ти, да се отърве от теб. Едно семе в слабините ти, едно семе в мозъка ти не иска повече да бъде с теб, не се побира в лоното ти, бори се за свобода.
— Татко, не се побирам в сърцето ти, искам да го сломя и да изляза! Татко, мразя твоето тяло, срамувам се да бъда прикрепен към теб, ще избягам! Превърнал си се в тромав кон, краката ти не могат повече да следват ритъма на сърцето ми. Аз бързам. Ще сляза, ще яхна друго тяло, ще те оставя насред пътя!
А ти, бащата, слушаш с наслада презрителния глас на рожбата си.
— Всичко за него, всичко за сина ми! — викаш ти. — Аз съм нищо. Аз съм маймуната, той е човекът. Аз съм човекът, той е Синът человечески!
Една вътрешна, по-висша от тебе сила пронизва тялото и ума ти и ги съкрушава, крещейки:
— Заложи сегашното и сигурното, проиграй го в името на бъдещото и неясното! Недей да пазиш нищо за после. Обичам опасността. Може да се погубим, може и да се спасим. Недей да питаш! Подхвърляй целия свят в ръцете на опасността, всеки миг! Аз, семето на неродения, разяждам недрата на твоето племе и крещя!
Трето стъпало: Човечеството