Изглежда нещо в еманацията ми се е променило, обзалагам се — не в моя полза или поне не в рекламна такава. Засече ме много, много близка в много отношения приятелка. Много близка и много просветена и посветена в какво ли не! Няма нещо което да не знае, да се учуди, да се изненада набитото и многостранно и многократно око.
— Казвай какво става с тебе, какъв е този поглед на припикано канарче!? Да не си се забъркал в политиката?
— Чак до там не съм закъсал — успокоих я — от време на време ми пада гардът — признах си.
Споделената болка е половин болка. Още неизрекъл горните без бой самопризнания, усетих как напрежението, което несъзнателно съм акумулирал се разреди с токов удар, стрелките се успокоиха и отчетоха около нормалната за сезона стойност, съвсем в параметрите. Палецът на дясната ми ръка от самосебе си се повдигна, потупа покровителствено дясната ми ноздра. Гардът си беше на мястото.
Много, много близката ми в много отношения приятелка ме погледна със зелените си, фосфорисциращи като на осцилограф очи, пое информацията и я включи за обработка в компютъра си — мое поколение. Видях в лявото и око змийчето на синусоидата да предъвква данните. Дясното светеше някак отчуждено безучастно, дори тъжно.
— Не знаех, че на оная работа и казвате Гард! — каза тя съчувствено — Чувала съм и зная разни имена, нежни и груби, приятелски и саркастични, но Гард — за първи път чувам. Най са ми харесвали Адаша, Съсела, Котето, един пък му вика Стойчо… Ооо, има и имена… дето не ми се събират в… устата… Да нямаш предвид, че Той ти е бодигард…
Ясно беше, че е подала данните погрешно. Цялата информация беше изкривена и изчисленията вървяха в съвсем, съвсем неправилна посока. Последствията можеха да бъдат непредсказуеми. Можеше нещо да се изроди, да прерасне във вирус, нещо да блокира. Домъчня ми едновременно и за моята много, много близка в много отношения приятелка и за мене си. Тя просто не допускаше, че мога да говоря в психологичен план, многопластово, навътре в проблема. Реагирах бързо. Присегнах се, изключих електрониката и. Щях да разчитам само на първичната и намотка. И друг път съм ползвал този вариант.
— Не е това! — казах делово. — Да не ни гледат хората, ела да ти обясня как стоят нещата…
— Така, да! — каза много, много близката ми — на отиване да вземем нещо по-тонизиращо.
Като при синхронно изпълнение се гмурнахме в добре познатата нам посока. Като при синхронно изпълнение палците на десните ни ръце се вдигнаха и потупаха покровителствено десните ни ноздри. А те, както и левите, за който му разбира, бяха разширени като на арабски боен кон в атака.
Януари 1995 г.