Колкото до паметника, според баща ми майстор Драган го направил с ръце и сърце. Един ден съседката Мара ни съобщи, че бъдещият покойник понякога отивал на гробищата и сядал пред рогатия ангел да си поплаче. Не мога да кажа като какви думи е нареждал, но не се съмнявам, че и думите, и сълзите са били истински. Поне в момента.
Паметника видях няколко години по-късно — бях вече ученик в гимназията. Влязох в гробищата и без много лутане го открих. Всичко си беше както на восъчния макет. Върху паметника прочетох:
Тук почива
Александър Димитров Стефанов
............................
За съжаление няма нищо сигурно в този свят. След много години погребахме баща ми в Перник, но в други гробища. Тези, в които се намираше определеното от самия него вечно жилище, когато почина, вече не функционираха — бяха ги закрили.