Междувременно във Виена пристигат донесения, в които се изброяват грешките на генералисимус Валдщайн и се обвинява в користолюбие и злоупотреба със служебното си положение. Говори се за неговото уволняване. Не след дълго императорът научава, че въпреки обещанията си Валдщайн не се насочва към Бавария, а се връща в Чехия. Императорът му изпраща писмо, в което настоява незабавно да потегли към Бавария срещу Бернард Ваймарк. Но Валдщайн не се подчинява.
Не иска или не може?
Каквито и да са били подбудите му, Валдщайн разбира, че Виена е против него, и започва да търси съюзници, като се опитва да възобнови връзките си със саксонците и шведите. Пиколомини, Тръчка и Илов, офицери от неговия корпус, знаят за неговите намерения. Но скоро за тях научават и във Виена. Амалфският херцог Отавио Пиколомини изменя на своя военачалник и съобщава във Виена за подготвяните преговори. На 21 януари полковник Диодати предава донесението в канцеларията на императора. Три дена по-късно император Фердинанд II подписва присъдата на Валдщайн. Снема го от длъжността главнокомандуващ и на негово място назначава Ян Матиаш Галас. Същевременно императорът нарежда да арестуват генералисимус Валдщайн и неговите предани офицери Тръчка и Илов, да ги изправят пред имперския трибунал или да ги убият. За изпълнението на заповедта на императора е трябвало да се погрижат генералите Галас, Алдринген, Пиколомини и Колоредо Валдзее. В действителност инициативата поемат полковниците на Валдщайн.
Едиктът на императора за снемането от длъжност на Валдщайн е строго секретен, в Пилзен дори не знаят за това. Може би защото самият император, за да не подплаши осъдения и да не му позволи да вземе ответни мерки, продължава да кореспондира с Валдщайн като с главнокомандуващ.
Възможно ли е разузнаването на Валдщайн да се провали по цялата линия? Нима е правдоподобно да не се намери никой, който да предупреди Валдщайн? Та нали и командирите на полкове са получили от Виена предупредителни писма да не се подчиняват на фридландския херцог и да изпълняват заповедите на новото команду-ване на армията. Дали писмата на императора не са били указание за атентат? Та нали всеки от информираните офицери е получил черно на бяло, че за отстраняването на неудобния генералисимус ще спечели благодарността на Виена.
Умореният и болен Валдщайн решава да използува последната възможност. Потегля от Пилзен за Хеб, където очаква подкрепата на ваймарския херцог. Но безнадеждно. Останалите нему верни двеста конници и десетте роти, с които влиза на 24 февруари 1634 г. в Хеб, вече не са в състояние да го спасят. Командуващият основната част на армията полковник Бутлер също не подкрепя Валдщайн. Напротив, той решава да спечели доверието на владетеля — и без туй положението е ясно, падането на Валдщайн е неизбежно. Бутлер иска да бъде на страната на победителя, но разбира, че този замисъл не би могъл да осъществи сам, и си намира помощник в лицето на подполковник Валтер Леслие.
Фелдмаршал Отавио Пиколомини и главнокомандуващият императорските войски Галас научават за замисъла на полковника посредством капелана Таафе. Камък пада от сърцето им, защото те просто не знаели как да изпълнят заповедта на императора, а освен това се опасявали и от факта, че в Хеб Валдщайн е близо до съюзниците си.
На 24 февруари 1634 г. привечер фридландският херцог с все още многобройна свита и малобройна войска се появява пред портите на Хеб. Гарнизонът се командува от Джон Гордън, шотландец, калвинист и възпитаник на Валдщайн, полковник от регимента на Тръчка. Полковникът веднага предлага на генералисимуса своята квартира в Пахелбеловия дом на площада. В съседство се настанява Жанбатиста Сени, дворцовият астролог на Валдщайн, от другата страна са семействата на Тръчка и Кински.
Полковник Валтер Бутлер наема къщата на Майерхьофер, нарежда да приготвят вечеря и поканва Гордън и Леслие. До късна нощ те ядат, пият и разговарят за всичко възможно, но не и за плана на Бутлер. А полковникът ги е поканил на вечеря, за да се договорят как да ликвидират Валдщайн.
Към полунощ някой почуква на вратата. Ординарецът на Валдщайн съобщава, че пред градската порта стои куриер и Леслие трябва да даде заповед да му отворят. Леслие запасва шпагата си, слага шапката и тръгва. След това съпровожда куриера и става свидетел на скандала.
Куриерът предава едикта на императора, означаващ смъртна присъда за Валдщайн. Някогашният властен генералисимус престава да се владее, ругае императора и неговите съветници и се заканва, че ще отмъсти. Чул всичко това, Валтер Леслие взема своето решение. Връща се при Гордън, разказва на какво е бил свидетел и заявява, че сега смята за свой дълг да убие предателя. Но Валдщайн също не остава със скръстени ръце, свиква офицерите, за да ги осведоми за създалото се положение, като разчита на Кински, Илов и Тръчка. И те наистина вземат отбранителни мерки. Още на обяд поискват от офицерите да се закълнат във вярност. Заго-ворниците обаче имат преднина. Те си подбират сигурни мъже: капитан Валтер Деверукс, подполковник Валтер