22. V. 1963 г. Григорис Ламбракис — виден представител на комунистическото движение в Гърция, убит в Солун след т.нар. процес срещу тридесет и четиримата.
2. XI. 1963 г. Нго Дин Дием — южновиетнамски държавник, един от най-реакционните политици в Азия, президент и диктатор в Южен Виетнам. Убит при военен преврат.
22. XI. 1963 г. Джон Ф. Кенеди — американски президент, станал жертва на заговор по неизяснени все още причини, след атентата полицията арестува мнимия убиц Ли Харви Осуалд, когото пък уби Джек Раби, и по този начин не му позволи да каже истината. Разследването на истинските причини бе съзнателно проваляно и замъглявано.
13. II. 1965 г. Умберту Делгаду — португалски политик, генерал. След неуспешен метеж срещу диктатора Салазар той емигрира. Участвува в отвличането на португалския кораб „Санта Мария“ през 1961 г, като водач на Португалския фронт за национално освобождение. Коварно убит на португалско-испанската граница.
21. II. 1965 г. Малкълм — американски политик, представител на негърското прогресивно движение, водач на „Блек Мъслим“, убит от противници.
6. IX. 1966 г. Хендрик Френш Веруерд — реакционен южноафрикански държавник и министър-председател, по време на неговото управление Южноафриканската уния през 1961 г. излиза от Британската общност на народите, убит при атентат.
4. IV. 1968 г. Мартин Лутър Кинг — ръководна личност в негърското движение в Америка, пастор, най-младият носител на Нобелова награда, убит в Мемфис (Тенеси), САЩ, от Джеймс Еърл Рей, известен под няколко имена и видимо платен агент на реакционните политически кръгове, които са в основата на това политическо убийство. Дори и в този случай обстоятелствата около атентата не бяха правдиво изяснени.
11. IV 1968. Рудолф Дучке — идеолог на германската СДП, ляв радикал, водач на студентството, тежко ранен в Западен Берлин от младия, няколко пъти съден престъпник Йосиф Бахман, поклонник на Хитлер и Наполеон, на насилието.
5. VI. 1968 г. Робърт Кенеди — американски сенатор, кандидат за президент на САЩ, брат на убития Дж. Ф. Кенеди, убит от 24-годишния преселник Сирхан Бишара Сирхан в хотел „Амбасадор“ в Лос Анжелос. Политическото задкулисно на атентата все още не е изяснено.
31. XII. 1969 г. Джоузеф А. Яблонски — член на ръководството на Профсъюза на миньорите на САЩ (UMWA). Професионални убийци, наети от неговите политически противници, убиват зверски прогресивния профсъюзен деец, неговата съпруга и двадесет и пет годишната му дъщеря.
6. III. 1970 г. Теодор Голд — двадесет и три годишен, член на студентската организация за демократизиране на обществото в САЩ, ръководител на стачката в Колумбийския университет (1968), убит в кметството при експлозия в нюйоркския квартал на артистите Гринидж Вилаж.
8. III. 1970 г. Макариос III — митрополит на гръцката православна църква, първи президент на Кипърската република, ранен във вертолет, по който са стреляли атентатори от покрива на една гимназия.
9. III. 1970 г. Ралф Е. Федърстоун и Уйлям Херман (Че) Пейн — негърски екстремисти, загинали при избухването на взривното вещество, скрито в колата им, в чиито останки ФБР намира бележката на неизвестния атентатор „Моят отговор на вашата справедливост е динамитът“
6. IV. 1970 г. Карл фон Спрети — посланик на Федерална република Германия в Гуатемала, отвлечен в Сиудад де Гуатемала и по-късно убит от привърженици на ляво движение, след като правителството не изпълва искането им да го замени с политически затворници
17. X. 1970 г. Пиер Лапор — канадски министър на труда, убит от студента Ф. Симард. Членове на сепаратистичния екстремистки фронт за освобождение на Квебек отвличат него и английския дипломат Джеймс Грос. Грос е разменен с арестувани сепаратисти, а Лапор — убит.
20. X. 1970 г. Белкасим Крим — бивш заместник-министьр-председател и министър на външните работи на временното правителство на Алжирската република, убит във франкфуртския луксозен хотел „Интернационал“.
1 XI. 1970 г. Зигфрид Волняк — заместник на полския министър на външните работи, убит при неизяснени обстоятелства от М. Фероз на летището в пакистанския град Карачи. Атентаторът връхлита с кола върху групата политици, дошли да посрещнат полския президент Мариан Спихалски. Убиецът бе осъден на смърт.
25. XI. 1970 г. Павел VI — римски папа (истинското име е Джовани Батиста Монтини), известен с пътуванията си в чужбина. При едно такопа пътуване бива нападнат с кама в Манила, Филипините, от художника Мендоза, преоблечен като монах.
7. IV. 1971 г. Владимир Ролович — югославски посланик в Стокхолм, застрелян от двама емигранти, членове на фашистка пронацистка терористична организация със седалище във ФРГ, Мирчо Барисич и Андрелко Брайович в сградата на посолството. Ролович умира на 15 април 1971 г.