Междувременно Филип не остава бездеен, той жъне нови военни успехи. Народът слави своя цар. Когато пристига в Айги, царедворците му устройват великолепно тържество в чест на новородения му син и наследник на трона. Любопитният народ изпълва целия амфитеатър — достойно място за такова забележително събитие. Филип се отправя пеш, изпратил телохранителя си напред. Тълпата гъмжи из улиците. Всеки иска да се доближи до царя, със собствените си очи да види славния победител, да го поздрави. Щастливият Филип се промъква между въодушевените пешеходци и с победоносно вдигнати ръце поздравява народа, обръщайки се на всички страни.
Изведнъж пред него се изпречва неизвестен мъж. В ръцете му блясва кама. Една крачка и я забива — веднъж, два пъти. Царят се строполява па земята. Тълпата се нахвърля върху убиеца и на място го пребива. Царят обаче лежи мъртъв в криката им.
С мъка успяват да идентифицират обезобразения труп на атентатора. Оказва се, че е от знатен ред. Никой не иска да повярва, че Филип е убит от Павсаний, един от най-способните офицери, безукорен и почтен, верен приятел на Александър и на неговата майка Олимпия.
Със смъртта на баща си Александър получава отново шанса, който неотдавна проиграла майка му.
След смъртта на Филип хората се питат кой се крие зад убиеца и защо е убит царят. Отговорът е толкова изненадващ, че никой не смее да го изрече гласно.
Впрочем веднага след злодеянието разгневените граждани откриват на другия край на площада два завързани коня без ездачи. Не е трудно да се разбере, че ги е оставил Павсаний, за да избяга. Но това не е всичко. Недалеч чакали възседнали конете си други двама благородници. Стражата ги обкръжава и с извадени мечове ги принуждава да слязат от конете. Но воините трябвало веднага да приберат мечовете си. Единият от конниците бил Александър, синът на убития цар, а на другия кон седяла Олимпия, вдовицата на Филип.
Личната стража се оттегля, народът притихва, бавно напускайки агората. На всички е ясно защо е бил убит Филип, но никой не смее да го произнесе, защото Александър е вече цар.
Той се възкачва на трона, провъзгласява се за владетел и почти никой не си спомня за Клеопатра и нейния малък син. Само усърдната майка на Александър не ги забравя. Олимпия не иска да допуске втора грешка и както се говори, със собствените си ръце удушила детето. След това побързала да обяви дирене на съучастниците в убийството, защото, видите ли, организаторите на заговора трябвало да бъдат разкрити и строго наказани.
Александър Велики е забележителен владетел. Той съумява да извоюва, да управлява и политически да организира световна империя. Той е гордостта на болезнено честолюбивата си майка. Макар и с печална слава, Олимпия също става известна политическа личност.
Преди всичко тя се постарава да ликвидира всичките си, даже потенциалните противници. Целенасочено тя възпитава своя внук, малкия Александър, за да има родът в резерв достоен наследник, и не изпуска властта от ръцете си дори в мигове на най-голямо житейско разочарование.
Александър Велики умира неочаквано в разгара на подготовката си за следващи походи от треска и висока температура на тридесет и три години, или както пише летописецът, „следствие на неумереност в труда н удоволствията“.
Мечтата на Олимпия рухва. Огромната империя се разпада. Дори и на рутинираната интригантка, каквато е била майката на Александър, не се удава да задържи властта в ръцете си и да я предаде на внука си. Известно е, че приемниците на Александър — диадохите — си разделят голямата империя. Те водят борби помежду си, но в едно са единни — враг номер едно за тях е Олимпия, човекът в сянка, главният виновник за извършените злодеяния. Така всеобщият гняв се насочва към първопричинителката на много злини.
Олимпия не успява да запази политическото си влияние. Тя предугажда политическия си крах, но въпреки това дава заповед за безмилостно изтребване. Пела, столицата на тогавашна Македония, преживява дни на зверски убийства.
Приемниците на Александър решават да прекратят терора и изпращат в Пела войска. С няколко верни привърженици Олимпия се отправя към пристанище Пид-на, но Касандър избързва и обкръжава града. Най-на-пред той решава да се справи с опасната жена чрез хитрост, като изпраща пратеници да й съобщят, че свободно може да напусне града. Но Олимпия не приема предложението, защото предчувствува измамата. Нали и тя самата е давала коварни обещания. Впрочем още тогава е била известна постановката „убит при опит за бягство“.