Тогава Касандър прилага друга тактика. Заплашва я, че заради извършените престъпления ще я изправи пред публичен съд. Олимпия не се бои. Тя знае добре колко дълбоко народът почита паметта на нейния син Александър Велики, разчита на подкрепата на общественото мнение и вярва, че едва ли ще се намери съдия, който да се осмели да осъди майката на най-великия от всички императори. На Касандър му остава последната възможност — насилствената смърт.
Междувременно Олимпия се връща в двореца в столицата. Касандър избира двеста от най-опитните воини и ги изпраща в града с една единствена заповед: по какъвто и да е начин да изпратят на онзи свят Олимпия. Двеста въоръжени до зъби войници, преминали през бойните полета на света, се изправят срещу една грохнала старица.
Връщат се победени.
Царицата е предупредена за приближаващите се главорези и излиза насреща им. Изправя се, подпирайки се на прислужничките, срещу фалангата, без да говори много, само подчертава, че пред тях стои майката на Александър Велики и съпругата на неговия мъжествен баща Филип Македонски. Никой от войниците не намира смелост да вдигне оръжие срещу нея.
Касандър е отчаян, но му хрумва друга идея. Та нали Олимпия бе заповядала да убият стотици невинни хора. Те имат потомци, близки, вдовици. Всеки от тях живее с чувството за мъст.
Навярно това е била твърде сложна акция. Доверениците на Касандър тръгват из градовете и селата и приканват всеки, който е готов да отмъсти на Олимпия за стореното му зло.
И този път Олимпия излиза насреща им, разчитайки на силата на своята личност. Но тези хора са гледали на възхода на Александър с други очи. Те знаят, че пътят му към славата е минал през труповете на близките им.
Разнася се ропот, следват гневни викове и полетява първият камък. Камъните валят като пролетен дъжд. Обезобразената Олимпия се свлича пред вратата на двореца.
Самият Касандър, организатор на убийството, остава в сянка и си измива ръцете пред историята. Никой не може да докаже неговото участие.
За да бъде напълно сигурен, заповядва да арестуват малкия Александър и майка му Роксана, а по-късно нарежда да я убият.
Впрочем нищо не се е променило. Само владетелите на трона са се сменили — след убийците, дебнещи в засада, идват други убийци.
Този бог на име Юлий Цезар
Рим е република, претендираща, че е демократична. За кратко време се превръща във велика сила, която обхваща голяма част от света. През шестдесетте години преди новата ера Италия, Сардиния, Сицилия, Корсика, Илирия, Македония, Гърция, Испания, Мала Азия и голяма част от Северна Африка са римски владения.
Обратната страна на медала обаче е, че докато римските легиони разширяват границите, в страната се появяват пукнатини в държавното устройство. Това, което е добро за малките гръцки държави, не е достатъчно за световната империя. В общественото управление се разрастват бюрокрацията и корупцията. Кризите една след друга разтърсват голямата империя.
Появява се Цезар.
Триумвиратът е правителство от трима. Помпей, Крас и Цезар сключват съюз на принципа, че не ще се предприема нищо, което един от тримата не одобрява. Честна игра, но ако се играе по договорените правила.
Помпей е славен военачалник. Крас е богат и му принадлежи значителна част от римската земя. Цезар е истински воин и преуспяващ пълководец. Тримата изключително способни мъже се опитват да обединят силите си, но безуспешно, защото всъщност тайно се противопоставят един на друг. Всеки от тях се стреми към абсолютната власт, особено Помпей, който се оженил за Юлия, дъщерята на Цезар, само за да го привлече на своя страна. Цезар пък дал дъщеря си на Помпей, за да следи всяка негова стъпка.
Цезар потегля начело на римските легиони да завземе Галия. Неговите колеги са доволни, че им се развързват ръцете. Една година след това Крас организира
поход срещу партите и загива в боевете. Помпей използува случая да съсредоточи властта в свои ръце.
Цезар потегля през морето към Британия, съзнавайки, че с всяка следваща победа става все по-силен. Зад гърба му е преданата войска, той е натрупал богатство, а и общественото мнение е на негова страна.
Междувременно Помпей става римски диктатор. И Цезар знае за това.