Миг на очакване. Тълпата е стаила дъх. Две-три-четири секунди, в които Цезар е цар. После се намесил сенаторът Касий. Едновременно с Цезар (който наистина вдигнал ръка, за да махне, а може би и за да нагласи върху главата си диамантената корона) той посегнал към символа на монархическата власт, смъкнал короната от главата на диктатора и я хвърлил в скута му. Ала Цезар, мигновено приспособил се към положението, се усмихнал и приел всичко това като шега. Народът, доволен, отново ликувал.
Днес вече не бихме могли да решим стария спор искал ли е Цезар или не да остави царската корона на главата си. Може би е предугадил опасността на момента, инстинктивно се е приспособил и по тези начин с спасил репутацията си. А може би не за това става дума. Може би трябва да се търси по-скоро отговор на въпроса, за-що сановникът неочаквано е поставил символа на монархическата власт на главата на Цезар. Дали това не е било политическа провокация или договорена игра на заговорниците? Дали атентаторите не са търсели причина за подготвяното злодеяние и дали чрез тази сцена не са се опитвали да спечелят общественото мнение.
При друг случай консулът Марк Антоний отново се опитал да постави царската корона на главата на Цезар, което може да е било, а може да не е било провокация, но диктаторът енергично я свалил и с многозначителен жест наредил да я изпратят на бог Йов в Капитолия. Тогава искал ли е или не е искал да ставя монарх?
Цицерон заявява: „Да.“ Но Цицерон е заклет враг на Цезар. Ето защо основателно можем да се съмняваме в неговата безпристрастност. Той твърди например, че Цезар бил отхвърлил короната, за да заблуди обществеността, и ако не бил се намесил находчивият сенатор Касий, той би я оставил на главата си. С една дума, един умел дипломатически ход.
Но има още едно обстоятелство, което опровергава слуха, че Цезар се е стремял към царски почести. Ако той лично бе предизвикал предложението на Сената за коронация, тогава едва ли би се колебал да участвува в заседанието, на което е трябвало да получи именно тази най-висока почест. Известно е, че в тази съдбовна утрин на 15 март 44 г. пр.н.е. той не възнамерявал да ходи в Сената. Ето защо не е изключено слуховете за коронацията да са разпространявали самите съзаклятници.
Марк Брут е всепризнат водач на заговорниците. Но наистина ли е бил противник на Цезар или заговорниците нарочно са го противопоставили на диктатора. Впрочем Марк Юний Брут е бил син на Цезар. И не случайно последните думи на умиращия били адресирани именно към Брут.
Сервилия, майката на Брут, произхождала от стария Ахалов род. Това е именно онзи Ахала, пробол някога на форума Спурий Маелий, който се стремял да заграби цялата власт в Рим.
Макар че Плутарх не е от най-достоверните летописци, той посочва удивителни факти. На младини великият Цезар е имал интимни отношения със Сервилия. Синът й Брут се е родил именно тогава, когато най-често са се срещали. И някои други историци и обстоятелства потвърждават този извод.
Светоний пише съвсем ясно:
„Но повече от всички жени обичал Сервилия, майката на Марк Брут, и още в първото си консулство й купил бисер за шест милиона сестерции, а през гражданската война освен другите подаръци при наддаване на търг й отстъпил на безценица огромни имения.“
Според Плутарх, Цезар имал особено отношение към Брут. Когато започнала например гражданската война, Брут застанал на страната на конституционното право, тоест на страната на Помпей, и воювал срещу Цезар, който обаче дал строга заповед на офицерите си да пазят Брут и да гледат да не му се случи нещо в битката. Разчитал дори и на друга възможност. Ако евентуално Брут пожелае да се предаде, те трябвало незабавно да го отведат при Цезар, без да употребят насилие дори и в случай, че пленникът се отбранява с оръжие в ръка. Несъмнено това не е било обикновена предпазна мярка, явно връзката между Брут и Цезар е била по-силна, отколкото между меценат и негов любимец.
Цезар не криел любовта си със Сервилия, затова тя била известна на римляните. Плутарх ни разказва един епизод в Сената по креме на едно от многото разисквания по заговора на Катилина. Заговорът внесъл такъв смут сред римските граждани, че довел града до ръба на политическата пропаст. В Сената Катон и Цезар се карали. Всеки поддържал становището си. Пристигнал пратеник и предал на Цезар писмо. Той отворил писмото и се зачел. Катон използувал този момент и обвинил Цезар в изменничество, подчертавайки, че даже в Сената получава инструкции от враговете на народа.