Цезар подал писмото на Катон и той, разбира се, се убедил, че е от сестра му Сервилия. Тогава Катон го хвърлил в краката на Цезар, извикал „Вземи си го, пияницо“ и продължил да излага становището си.
Не може да се каже със сигурност дали инициаторът на заговора е бил Брут и дали изобщо е бил отначало съгласен с този план. Между другото в описанията на пролога на атентата е дадена цялата инсценировка, използувана за убеждаването на Брут. На статуята на неговия предшественик например се появяват провокационни лозунги, на съдийската маса на Брут се трупат писма, по стените на Рим се срещат враждебни надписи. Накрая всичко това убеждава Брут, че Цезар трябва да бъде убит.
Брут се съгласява, а шестдесетте заговорници подготвят сценария на убийството.
По време на мартенските иди, т.е. на 15 март 44 г. пр.н.е., Сенатът свиква заседание, на което заговорниците решават да убият Цезар, като обмислят плана до най-малка подробност. В колонната зала на театъра на Помпей, където е пълно с народ, заговорниците не само ще потънат сред останалите сенатори, но ще могат и незабелязано да се приближат до своята жертва.
Впрочем подготвя се единствен по рода си в историята на насилието атентат — колективно политическо убийство. По този начин убийците искат да покажат, че ликвидирането на диктатора не е постъпка на отделна личност, а обмислен ход на опозицията, че насилствената смърт на Цезар е само едно средство за вземане на властта и че заговорниците убиват, за да запазят свободата и да спасят републиката.
Цезар бил суеверен. Римляните изобщо имали слабост към гадатели, оракули и ясновидци. Харуспексите, гадатели на бъдещето по вътрешностите на жертвените животни, били добре обучени занаятчии. Диктаторът, владеещ голямата римска империя, пълководецът, пред когото треперела половин Европа, вярвал във вампири, урочасване и свръхестествени поличби, съобразявал се с предвещанията на оракулите и дори използувал предсказанията като политически аргументи. Поне така пишат летописците. Според някои сведения, Цезар обосновавал своята коронация със следния съмнителен довод: в пророческите книги на Сибила (между другото никой никога не ги е видял) пишело, че само един цар може да победи партите, които Цезар се е готвел да нападне и да покори. От това, разбира се, логично произтичало, че успехът на военния поход зависел непосредствено от присвояването му на царска титла.
Той вярвал на магии и чародейства, въпреки че те не му помагали. Много преди 15 март Цезар уж бил получавал специални поличби от провидението. Всички били зловещи и имали единствено тълкуване: „Цезар, внимавай, готви се нещо ужасно!“ Спурина, един от дворцовите харуспекси, дори конкретизирал всички предишни предзнаменования на съдбата и посочил точната дата — 15 март, — когато щял да настъпи критичният ден.
В предсмъртната си нощ Цезар сънувал лош сън. Сънувал, че лети над облаците и се среща с Йов, който му сттиснал приятелски ръката. Когато сутринта се събудил в мокрото от пот легло, жена му Калпурния също се оплакала, че сънувала зловещ сън. Освен това Цезар не се чувствувал добре и решил да остане у дома.
Междувременно заговорниците се отправят към Сената. Брут облякъл тогата и в гънките й скрил камата. Съпругата му знаела за това. Най-напред заговорниците се събират у сенатора Касий, после тръгват заедно към Помпеевата зала и остават там да чакат Цезар. Тъй като се бавел, те изпращат у дома му Децим Юний Брут. Пратеникът съобщава на Цезар, че всички го очакват.
Цезар започва да се извинява. Тогава Брут използува последния коз: „Сред хората — казва той — започва да се говори, че Цезар е сериозно болен, че не може да се справи с длъжността. Ето защо ще бъде добре да се явиш в Сената и по този начин да затвориш устата на злословниците.“
Странно как много пьти в исторически моменти случайността изиграва решаваща роля. Колко лесно развитието на нещата би могло да тръгне в обратна насока, ако… Това съдбовно „ако“ при Цезар е свързано с Артемидорос — грък, който работел като писар в канцеларията на известен римлянин. Там навярно той е чул за подготвяния заговор. Артемидорос изчакал Цезар пред кметството и му подал свитък, в който го предупреждавал за опасността. Но Цезар си е Цезар. Кимнал и сложил свитъка при останалите материали, които носел в Сената. Нима ще чете по улицата. Така Цезар загубва последния си шанс за спасение.
Заговорниците нервничат. Часът е единадесет, а Цезар още го няма. Вече започват да се съмняват, че диктаторът е предупреден. Но Децим Брут се връща и докладва, че Цезар решил да дойде. Жертвата се появява, но в този миг настъпват усложнения.