Цезар слиза от носилката, към него се приближава Покпилий Лаенас и нещо го заговаря. Заговорниците следят изпод око всяко негово движение. Всички са убедени, че Помпилий Лаенас разкрива плана, паникьосват се и без малко да напуснат с бяг бойното поле. Брут обаче като по-разсъдлив запазва спокойствие
и дочува, че Лаенас изказва пред Цезар своя лична молба. След това целува ръката му и се оттегля.
Заговорниците вече могат да започнат. Предварително е уговорен начинът на действие. Всяка крачка и всяко движение са пресметнати. Цезар влиза в залата и още неседнал, към него пристъпва сенаторът Тулий Цимбер и се застъпва за брат си, привърженик на Пом-пей, който след победата на Цезар е изпратен в изгнание. Цезар обаче е неумолим, отказва да амнистира противника си и дава знак на Цимбер да освободи пътя му. Сенаторът, коленичил пред Цезар, изведнъж смъква тогата от раменете му. Това е уговореният знак за нападението.
Цезар извиква: „Но това е насилие!“ Публий Сервилий Каска пръв изважда камата. Цезар се отдръпва, но острието опира шията му. Диктаторът обаче не се предава дори когато вижда, че е попаднал в кръгово обкръжение. Та той е войник, свикнал с опасностите. Макар и без оръжие, изважда стоманения писец, готов за отбрана. Напразно. Над шестдесет въоръжени заговорници и десетки безучастни наблюдатели са създали непроницаема стена. За няколко секунди по тялото на Цезар са нанесени двадесет и два удара. Последен вдига камата си Брут и умиращият Цезар произнася последните си думи: „И ти ли, сине мой?“
Цезар умира след единадесет часа. В някои писания се говори, че окървавеният труп бил оставен под статуята на Помпей до вечерта, след което било разрешено на робите да го вдигнат. Други отбелязват, че на мястото на действието незабавно пристигнал лекар, констатирал смъртта и наредил да вдигнат трупа.
Заговорниците измамват себе си и народа. Наистина те се осмеляват да направят първата крачка към възобновяване на републиканските принципи, но не са знаели как да продължат. Веднага след убийството, още с кръвта по тогите и с ками в ръцете, те тръгват към Капитолия. Тържествуват, оповестяват на народа, че са освободили страната от тиранина. Но народът не се радва, подплашено мълчи, защото не знае дали смъртта на великия Цезар е за добро или за зло.
Римляните не знаят как да се справят с живия Цезар, но с мъртвия още повече се объркват. Заговорниците не съумяват да използуват момента на изненадата,
не посмяват да завземат властта. Наистина дават сигнал за тревога, но не предприемат настъпление. Може би единствено консулът Марк Антонин е действувал обмислено и с хладна разсъдливост. Изпраща слугата си в дома на Цезар с искане да му бъдат предадени писмените документи и наличността от държавната хазна. След като получава всичко, той става действителен наследник на Цезар. Налице е била възможността да продължи да реализира неговите планове.
Заговорниците остават в Капитолия, по улиците на Рим се чуват осъдителни гласове. Общественото мнение е колебливо. Марк Антоний свиква Сената и два дена след покушението се провежда заседание. Въпреки противоречивите становища Сенатът гласува убийците на Цезар да останат безнаказани. Същевременно обаче признава заслугите на убития и всъщност политиката, срещу която се бяха разбунтували заговорниците.
И тъй, както често се случва в историята, политичекото убийство не променя хода на събитията. Все едно републиката не възкръсва.
Светоний:
„Загинал на петдесет и шест годишна възраст; към боговете го причислило не само официалното решение на Сената, но и убеждението на народа. А на първите игри, които наследникът му Август устроил в чест на обожествяването
му, в продължение на седем дена блестяла опашата звезда, изгряваща около час преди залез слънце: и вярвали, че това е душата на Цезар, приет на небето.“
По-голяма част от убийците на Цезар загиват в близките години от неестествена смърт. Някои претърпяват корабокрушение, мнозина, сред които Брут и Касий, посягат на живота си, както пише Светоний, „със същата кама, с която погубили Цезар“.
Умира диктаторът, който е носител на прогресивни идеи, който можа да предвиди и да разбере закономерностите в развитието на тогавашното обшество. Неговите противници — по-късно заговорници искаха да запазят старите си изгодни позиции. Опитваха се да запазят стария обществен строй и смятаха, че с убийството на Цезар ще спрат развитието. Но те не успяха.