Все едно, римският народ тръгна по пътя, по който бе тръгнал реалистично мислещият Цезар.
Смъртта на Валдщайн
„Алберт Дей Граций-Дукс Фридланд Сакре Цезар Маестат Консиларий Белик Камерарий Супрем Колонел Прагенс е Евсдем Милите генерал“ — така звучи титлата под портрета на мъжа с брадичката, със строг израз, с орлов нос и проницателен поглед. Алберт Вацлав Евзебий от Валдщайн е чешки воин с несъмнено най-големи бойни успехи, наемен пълководец, кондотиер, предприемчив търговец, безогледен похитител, спекулант от най-висша класа, генералисимус на императора и на неговия противник, най-ярката фигура в Тридесетгодишната война.
Той е роден в небогато аристократично семейство в Хержманице край Яромнерж на 14 септември 1583 г., учил известно време в Падуа, след което се връща в Прага, попада в двора на император Рудолф II и поема пътя на военната кариера. На двадесет и три години той вече е полковник. След като си избира заможна невеста, не твърде красивата вдовица Лукреция Нешковна от Ландек, той захвърля униформата и започва да обработва земите си. Лукреция умира скоро и цялото богатство остава на Валдщайн. Пет години той се занимава със своите сделки, след което се връща на военна служба. Най-безсрамно и безчестно като полковник от моравската съсловна войска той дезертира във Виена, вземайки със себе си касата с деветдесет и шест хиляди талера, и предава плячката на императора.
По-късно той се оказва на страната на победителите и прави всичко възможно да си възвърне парите. Разбира се, за него това не е особено трудно, след като вече е земски губернатор в Чехия. На изгодна цена той изкупува конфискуваното имущество, а своето общественофинасово положение подсигурява чрез брака си с Изабела-Катерина, дъщерята на граф Харах.
Когато Валдщайн е на върха на своята мощ и слава, той вече разполага с над шестдесет имения с площ около седемдесет квадратни мили, притежава петдесет и седем замъка и девет града, а когато моли императора за княжеска титла и Фердинанд II удовлетворява молбата му, Алберт Вацлая Евзебий от Валдщайн е вече Мекленбургски, Фридлансски, Захански и Хлоховски херцог и имперски генералисимус.
Неговите планове ся големи. Фридландското херцогство ще трябва да стане кралство в кралството със столица Ичин, с политическо и стопанско самоуправление, с манастири и собствен университет.
Валдщайн става един от най-заможните аристократи, но нито за миг не се колебае да използува всяка възможност да увеличи богатството си. Така например той имал правото да участвува в сеченето на монети за Чехия, Моравия и Австрия, но двамата с Лихтенщайн злоупотребяват с тази привилегия. От една гривна сребро трябвало да секат седемдесет монети (златни), а те получавали сто двадесет и три. После с помощта на Ян де Вит, дворцов доставчик и банкер от холандски произход, и на неговия пражки колега Якуб Базеви Валдщайн изкупувал със спечеленото сребро конфискувани имения.
По-късно предлага на императора изгодна услуга — да наеме за него войска, да изплати заплатите на наемниците, а императорът да върне дълга си под формата на военни контрибуции, налози и данъци. Владщайн щял да има грижата за тяхното събиране.
Императорът приема. Споразумението е за сметка на народите на няколко страни, участвували в страшната война. Бирниците на Валдщайн са неумолими, а техният господар — безмилостен и жесток.
Хората в другите земи гладуват, а той се превръща в европейска финансова величина. Неговото херцогство разцъфтява, той притежава магазини, които доставят на войската обувки, тъкачници, които произвеждат сукно за войниците, а стопанствата му, ръководени по напредничав начин, осигуряват провизиите за войската. Всичко това му носи още печалби. Готви се да основе и епископство.
Той допринася и за напредъка в страната, като изпраща по света вербувачи, за да издирят сръчни занаятчии и организатори на производството. В тогавашна окаяна Европа рядко някъде се е живяло в такова изобилие, както във владенията на Валдщайн. В неговите дворци в Прага, Ичин и в други градове и до днес представляват архитектурна забележителност.
До 1630 г. работите му вървят добре. Но на княжеския и курфюрстки събор в Ржезно се чуват възражения против изтощителната война, против многочислеността на войската и против главнокомандуващия Валдщайн. За немските князе със столетни родословия чешкият аристократ е парвеню. Ненавиждат го, защото той не се съобразява с техните титли, а войската му подяжда имотите им.
В Ржезно се обсъжда въпросът за Валдщайн в негово отсъствие. Той е на легло, измъчван от подагра. Ръцете на противниците му са развързани и те постигат своето. Императорът снема от длъжност генералисимус Валдщайн. Главнокомандуващият на войските на императора, който не е опитал вкуса на поражението, изведнъж застава от другата страна на фронта — против императора. Много историци поддържат становището, че именно в този период у Валдщайн се поражда за пръв път мисълта за отмъщение и измяна.