С особено наслаждение Таис разглеждаше околностите и може би за първи път усещаше въздействието на височината върху човешкото съзнание. Откъсване от всичко, което се трупа долу, чувство на собствената недостижимост, възможност да обхване с поглед по-голямо пространство — всичко бе другояче, отколкото в планините. Там човек, когато се изкачва нависоко, се чувствува част от заобикалящата го природа, а тук изкуственият строеж надменно се извисяваше сред равнината, откъсваше се от естествената почва и вдъхваше на намиращите се в него хора чувство на превъзходство, чистота и независимост. Далече на изток зад прашна омара се простираше долината на Ефрат, а на север тъмнееше клисурата на притока й, голяма рекичка, на чийто хребет се намираше малкият храм на персийската Ищар.
Мълчанието наруши главният жрец, който каза нещо на непознат за хетерата език. Жрицата небрежно се изтегна в своето дълбоко кресло и запита не иска ли гостенката да продължи запознаването си с тайните на Майката на боговете. Таис отговори, че през нощта се чувствувала отровена и ако „запознаването“ ще върви така и по-нататък, тя няма да издържи. Жрицата се усмихна сурово и одобрително, като призна, че са й дали много силна маз, без да съобразят, че едва ли елинката е привикнала на подобни намазвания. Сега те ще бъдат по-внимателни.
За да забави отговора (да се откаже направо на стопаните на свещеното място, бе недопустимо), Таис запита за смисъла на облеклото на висшите жрици и разделянето им на две групи.
— Това не е тайна — каза главната жрица. — Червените жрици служат денем и олицетворяват дневните сили на Кибела, а черните нощните. В Либия и Елада ги наричат ламии — спътници на Хеката. Смята се, че този, който спечели любовта на такава жрица, се приобщава към силите на Кибела-Рея, а според вас — Гея. През целия му живот го съпътствуват здраве, сполука и славно потомство. Изкуството на жриците, особено на черните, е над всичко, което може да даде една простосмъртна жена, вдъхновено е от Великата майка и е укрепено от могъщата й сила.
— И всеки човек ли може да постигне това?
В очите на главната жрица припламна пламък като в див звяр. Тръпки полазиха по гърба на Таис, но тя не наведе очи.
— Всеки! — отвърна жрицата. — Стига да не е урод, да е здрав и достатъчно силен.
— Как ще се определи дали е достатъчно?
— Точно за това служи и облеклото-мрежа. То е твърде здраво и за да овладее жрицата, тон трябва да разкъса мрежата с ръце. Само необикновено силен човек в огъня на силни чувства е способен на това.
— А ако не е способен и не я разкъса?
Главната жрица се наведе към Таис и тихо каза:
— Тогава ще го връхлети наказанието на Кибела. Ако той е поискал червена жрица през деня, тя ще извика и несретникът ще бъде хванат, ще го скопят на жертвеника пред Кибела и ще го направят роб на храма, ако остане жив. Черната жрица — Ламия, не вика никого. Като прегърне здраво некадърния мъж, тя му дава целувката на Кибела и го пронизва с нож ето тук — жрицата постави пръсти върху вдлъбнатината на лявата ключица.
— Какъв е смисълът на подобна жестокост от страна на Великата майка?
— Идват само много силните, красивите, уверени в себе си герои, за да станат любимци на Деня и Нощта. Раждат се деца и момичетата стават висши жрици, а момчетата — стражи и пазители на светилището. Забелязала ли си ти какви са силни, колко са големи техните копия и колко са тежки мечовете им?
— Забелязах, че всички прекрасни и висши жрици са подбрани. Но нима смисълът е само в придобиване потомство за храма? Между хилядите може да се намерят и изберат не лоши — възрази Таис.
— Ти може би си много умна за непосветена — с лек присмех („Като Ищар“ — помисли Таис) каза жрицата, — разбира се, истинският смисъл не е в това. С течение на вековете хорската порода слабее и страстното безумие на Кибела-Ашорет-Атаргатис вече не ги обзема както в предишни времена. На Кибела е угоден пламът на чувствената ярост, така както любовта е угодна на Афродита…
Таис си спомни за Урания. Жрицата продължаваше:
— Служенето на; нашите девойки потопява хората в природата, като ги обединява с всичко живо, откърмено от Рея-Кибела. В това се състои щастието и жребият на мъжа, друг път не му е даден от боговете. Мъжете намират себе си и вършат това, за което са предназначени. Ако те се окажат непригодни, Великата майка ги призовава обратно при себе си, за да ги възроди към живот по-добри. И мъжете отиват при нея, без да познаят горчивината на остаряването още в пламенната си младост.