— Каква тема на разговор искате да подхванете? — запита тъмнокожият жрец, очевидно по-старши по положение от величествения висок жрец.
— Моята ученичка неведнъж в продължение на няколкогодишната ни дружба ми е задавала въпроси, на които аз не можах да отговоря. Може би вие, които притежавате хилядогодишна мъдрост, ще благоволите да просветите и двама ни — скромно каза великият художник.
— Знанието е като богатството — отговори старият жрец, — не трябва да се пилее за щяло и не щяло. Като богатството или военната сила и знанието, ако попадне в негодни ръце, ще служи за глупаво възвеличаване на един народ и за унизяване на други народи. Освен това — и то е много важно — великите открития като например, че Слънцето е кълбо, около което се движат планетите, и че Земята също е кълбо, а не е плоска, и виси в пространството, могат да разбият вярата в онези богове, които са създадени само от човешкото въображение. Познанието няма да сломи вярата на умния във величието на света и целесъобразността на законите му, които поетите и художниците толкова добре чувствуват. Глупецът ще загуби всякаква вяра и ще се свлече в черния трап на безсмислено животинско съществуване. За щастие тъпотата на невежата спасява непредпазливите откриватели на истината — на тях просто не им вярват или ги осмиват, както стана с вашия философ Анаксагор, който пръв в Елада е учел, че Слънцето е огнено кълбо. Поради тази „смешна заблуда“ дори великата му мисъл за „нус“ — вселенския разум, която съвпада с нашата философия, не оказа видимо влияние върху елините. Още по-рано вие сте имали един исполин на мисълта Анаксимандър, който учел, че човек е произлязъл от дълга верига животински поколения от първичните рибообразни същества. Същият е разбрал, че космосът и населените светове са безгранични. Имало е един лекар, ученик на Питагор, Алкмеон, който преди два века е открил, че мозъкът е орган на разума и на възприятието на чувствата. Същият е узнал, че планетите се движат по орбити и също така е бил изложен на присмех. Но орфическото учение, индийско по дух, е взето или от нас, индийците, или от нашите общи прадеди, и вие сте свободни да приемате мъдростта без тъпо самовъзвеличаване.
— Ти говори за осмиването — плахо започна Таис. — Ние имаме бог Мом, рожба на Нощта и на бездната на Тартара, който всичко отрича и на всичко се присмива, унищожава дори покоя на олимпийските богове. Аз видях тук народи, основата на чийто живот е осмиването и разрушаването на всичко старинно, велико и прекрасно. Те осмиват и Ерос, като измислят долни кълчения и принизяват божествената страст до животинска похот. В техните очи аз съм например само блудница, която трябва да бъде пребита с камъни.
— Съгласен съм с тебе за вредата, която нанася невежественото осмиване — отговори високият индиец, — но причината за това според нас не е, че има някакъв си бог, който се занимава с това. Малките народи, които живеят помежду силни държави в Египет и Месопотамия, винаги са били унизени. Ако няма сила, човек винаги си отмъщава за унижението с присмех на тогова, който го е унижил. У малките народи животът на хората е несигурен и краткотраен, няма нищо постоянно и твърда вяра и философия не успяват да се създадат.
— Към това ще добавя приликата с маймуните — каза старшият жрец, — в нашата страна ги има твърде много и някои се смятат свещени! Маймуните са най-големите безделници от всички животни. Понеже живеят в безопасност по дърветата, в гори, изобилствуващи от плодове, маймуните не губят време и сили да търсят храна, както другите зверове — тигърът, който упорито преследва плячката си, слонът или бикът, които са принудени дълго да пасат трева, докато нахранят огромното си тяло. Затова те ценят времето си и не го пилеят за глупости. А безделните маймуни се насищат бързо и търсят забава с пакости. Хвърлят орехи в окото на тигъра, омърсят върху главата на слона, и после им се подиграват, превиват се от кикот на безопасна височина. Те чувствуват своето нищожество и непотребност и си отмъщават за това на всички други достойни животни.
Елините се разсмяха, но индиецът говореше сериозно и Лизип и Таис смутени млъкнаха.
Вечерта отдавна беше настъпила, а разговорът продължаваше, докато се разделиха след полунощ. Таис разбра, че трябва да погостува тук няколко дни. Тя предчувствуваше, че няма да й се падне друга възможност да научи древната мъдрост на далечната страна.