— То е, защото вие сте малко и сте принудени да щадите учениците си, за да осигурите предаването на факела на знанието! А пък ние сме твърде много! Ако разгласим високо знанието сред площада, то непременно ще бъде изопачено от невежите и ще бъде обърнато срещу истинските мъдреци. Ние открихме тайните на личната сила в Крияшакти и в Кундалини и много старателно пазим техниката на обучението и използуването й. Нещастие ще е, ако това знание попадне у човек с несъвършена Карма!
И Таис научи за Закона на Карма, или възмездието, в сравнение с която изглеждаше наивна, мъничка и слаба Немезис, Дъщерята на Нюкта (Нощта) — богинята на справедливото възмездие у елините.
Колосален космически механизъм, чието действие е положено в основата на света! Всичко на света — и богове, и хора, и зверове зависят от Карма. Те трябва да изживеят грешките си, несъвършенството си, а още повече престъпленията си в поредици от следващи превъплъщения, чиято съдба или се влошава, или се подобрява в зависимост от личното и общественото поведение. Лъжата и измамата, особено когато са написани в книги, са страшни престъпления, защото влекат след себе си вредни последици за много хора и могат да бъдат изживени едва след хиляди години. Унищожаването на красотата също така се счита за една от най-тежките постъпки. Да забраниш някому нещо, означава, че запретителят поема върху себе си Кармата на подчинения, каквато и да е тя.
— Значи, понеже не позволявате на низшите касти знание, вие поемате върху себе си тяхното невежество? На милиони хора? — внезапно запита Таис.
Старшият жрец даже се сепна, а в очите на високият проблесна злоба.
— Също както и вие, елините, не позволявате на робите да учат — отвърна по-възрастният индиец, — вие свободните сте малко, а те са твърде много и стават все повече. Вашият свят ще загине скоро от това, въпреки вашите големи завоевания.
И отново Лизип възпря атинянката, която понечи да възрази. Таис се укроти, сети се, че всяка вяра си има свои слабости. Освен това уместно е да се нападат в публичен диспут, но не и в мирна беседа. Вместо да спори, атинянката, реши най-после да зададе въпрос, който отдавна я мъчеше.
— Моят учител, великият художник Лизип, тежко ме укори за една простъпка и ме отстрани от себе си за цяла година. Красотата е единственото нещо, което привързва хората към живота и ги кара да го ценят, да се борят с трудностите в него, с болестите и опасностите. Хора, които унищожават, обезобразяват или осмиват красотата, не трябва да остават живи. Трябва да ги унищожават като бесни кучета, носители на смъртоносна отрова. И художниците вълшебници които въплъщават прекрасното, отговарят много строго, по-строго от нас, които не виждаме, защото те виждат ясно. Така ми каза Лизип преди три години.
— Твоят учител е съвсем прав, напълно по закона на Карма — каза тъмноликият.
— Следователно, понеже разруших прекрасните дворци на Персеполис, аз подлежа на страшно наказание в настоящия и във всички видове бъдещ живот? — тъжно попита Таис.
— Ти ли си била онази жена? — Индийците любопитно впериха очи в своята гостенка. След като мълчаха доста дълго, по-възрастният заговори и тежките му и непоколебими думи успокоиха атинянката.
— Тези, които желаят да властвуват, строят капани за лековерните хора. И не само лековерните, защото на всички ни, от мало до голямо, е присъща жаждата за чудеса, която поражда влечение към необикновеното. Онези, които искат да властвуват над ума на хората, устройват капани с игра на цифрите, знаците и формулите, сферите и звуковете, като ги уподобяват на ключове на знанието. Желаещите да властвуват над чувствата, особено над чувствата на тълпата, както деспотите и политиците, строят големи дворци, които принизяват хората, завладяват чувствата им. Попаднал в този капан, човек губи своята личност и достойнство. Дворците на Портипора, както наричаме ние Персеполис, са тъкмо такъв капан. Ти правилно си отгатнала и си станала оръдие на Карма, също както Злото при наказание понякога служи на доброто. Аз бих снел от тебе обвинението на Лизип.
— И аз разбрах и и простих — съгласи се скулпторът.
— И не си ми обяснил това? — упрекна го Таис.
— Не с ума си, а с чувствата си, едва те ни обясниха това с думи, учителите от Индия, които знаят Кармата. — Лизип им се поклони по азиатски обичай, поставил ръцете си на чело.
Жреците му отговориха е още по-нисък поклон.
Този ден Таис се прибра по-рано от обикновено.
Ерис премести пред нея масичка с храна, почака, докато атинянката се насити, и с усмивка само в погледа си я покани да тръгне след нея. Тя безшумно доведе Таис до стъпаловидния преход от предната част на храма в главната кула. На широко възвишение със стълби от две страни Артемис Аксиопена стоеше пред тъмна, дълбока, неосветена ниша. От две странични прозорчета високо горе падаха лъчи светлина, кръстосваха се отпред на статуята и усилваха тъмнината зад нея. Бронзът остро блестеше, сякаш Артемис току-що беше излязла от тъмнината на нощта по следите на някакво престъпление. В подножието й седеше Ехефил, вдигнал молитвено поглед към своето създание. Потънал в мисли, той не помръдна и не усети идването на жените. Таис и Ерис беззвучно отстъпиха и се върнаха в килията си.