— Ти го погуби, халкеокордиос (медно сърце) — рязко каза атинянката, вперила гневно очи в черната жрица. — Сега той вече не може да прави скулптури.
— Той сам се погубва — с безразличие продума Ерис, — на него му трябва да ме моделира като статуя, според собствените си желания.
— Тогава защо му позволи…
— От благодарност за изкуството, за светлата му мечта за мене!
— Но не бива голям художник да се мъкне след тебе като прислужник!
— Не бива! — съгласи се Ерис.
— А какъв е изходът за него?
Ерис само сви рамене:
— Аз не моля за любов!
— Но самата ти я предизвикваш като меч, който покосява живота на мъжете!
— И какво ми повеляваш да правя, госпожо? — с тон на някогашната робиня попита Ерис. Атинянката прочете тъжно упорство в сините й очи.
Таис я прегърна и прошепна няколко мили думи. Ерис доверчиво се притисна до нея като към по-голяма сестра и за миг изгуби богоподобния си покой. Таис помилва буйните й непокорни коси и отиде при Лизип.
Великият ваятел сериозно се обезпокои от жалката участ на най-добрия си ученик и поведе Таис пак при жреците.
— Вие говорехте — започна той, когато четиримата отново седнаха в кръглата зала — за знанието като за спасение. Според вас в света не би съществувала и най-малката частица от това страдание, което сега съществува, ако хората повече се замисляха върху мъките, които невежеството поражда. Това съвсем вярно твърдение се съчетава у вас с нечовешките закони за тайна на знанието. Обаче освен разум съществуват и чувства. Какво знаете вие за тях? Как да се справим с Ерос? Загива велик скулптор, създателят на статуята, закупена за вашия храм.
— Ако ти говориш за богинята на нощта Ратри, то тя не е за храма и стои тук на път за Индия.
— Ние я смятаме за богиня на луната, здравето и на младите жени, равна е на Афродита — каза Таис.
— Нашата богиня на любовта и на красотата Лакшми е само едната, светлата страна на божеството. Тъмната страна е богинята на разрушението и смъртта, отмъстителката Кали. Някога в старо време, когато всяко божество е било едновременно и благосклонно, и враждебно, и Двете са се сливали в образа на богинята на нощта Ратри, която почитам аз — каза тъмнокожият жрец.
— Как можеш да почиташ само женско божество, щом като вашите богове изпращат небесни красавици, за да погубят могъществото на мъдреците? — попита Лизип. — Тук вече вашата религия ми се струва едновременно и възвишена, защото поставя човека наравно с небесните богове, и низка, защото нейните божества използуват красотата като оръжие за недостойна съблазън.
— Не виждам нищо недостойно в такава съблазън — усмихна се жрецът, — нали не съблазнява една проста якшини, похотлив демон, а слънчева красавица, с дарби за изкуство и възвишен ум, нещо като нея — погледна той към Таис.
Дълго сдържаната палавост внезапно избухна в нея и тя насочи дълъг, пламенен поглед към жреца.
— За какво говорех? — жрецът разтърка челото си, като се мъчеше да си припомни.
— Има два пътя за усъвършенствуване и възвисяване, и двата тайни. Единият е аскетизмът, пълно отказване от желанията, път на вдълбочена мисъл, която сплотява низшето съзнание с висшето. И преди всичко унищожаване и на най-малките помисли за това, което вие наричате Ерос. В този случай жената със своята сила е враг!
— Както при евреите, където тя е причина за първородния грях, за загубата на рая и другите злочестини.
— Не, не е така. Освен това ти явно не познаваш цялата дълбочина на тяхната религия, която тайно се води по вавилонската мъдрост, не знаеш Кабала. Както при нас във висшата философия на свещените Упанишади няма личен бог, а само Парабрахман — реалният всеобхващащ Космос, така и в Кабала го няма страшният личен Йехова, а има Ейн-Соф, — безкрайното и безгранично битие. Откровението на Истината се представя във вид на гола жена, скрита под името Сефира. Сефира заедно с мъдростта Хокма, мъжкото начало, и женският разум Бина образуват троица или короната Кетер, главата на Истината. Достъпът на жените в светилищата не е забранен. Девойките Кадешим са свещени в своята голота, посветени са на бога както нашите храмови танцьорки — финикийските и вавилонските храмови жени, без да споменаваме вече вашите служителки на Афродита, Рея и Деметра. Има много общо във всички древни вери, които започват от едно и също начало и са насочени към едно и също.