— Моята сестра — каза той, досетил се за мислите на гостите, — тя е именно нашата Нагини, господарката на змията.
— Посветена ли е в Тантра? — попита Таис.
— Без това — сигурна смърт! — строго отвърна жрецът. — Тя не само изпълнява обреда, но и цялата подготовка за него! Седнете!
Те седнаха край стената на възстудена каменна скамейка. Влезе четвърто момиче с голяма плитка чаша топло ухаещо мляко и стиска дъхава трева. Повелителката на змията се съблече. Момичето изтри цялото й бронзово тяло с натопената в млякото трева, вчеса високо косата й и превърза мека кожена престилка, която стигаше от ключиците до под коленете й. Без да поглежда посетителите, повелителката на змията, спокойна и сериозна, отиде пред тежка металическа врата, като държеше в ръка златна чашка, пълна догоре с мляко. По неин знак се спусна гъста решетка, която я отдели от помощничките й и от гостите. Момичетата вдигнаха до устните си подобни на флейта инструменти. Едната засвири провлечена, тиха мелодия, втората я пресичаше с ритъма на съскащи звуци. Дребната тъмнокожа жрица запя на висок глас и вместо припев изсвирваше с уста остро и вибриращо. Тя отвори вратата и разпери ръце като кръст, продължавайки да държи чашата в ръка. Зад вратата зееше пуста тъмна пещера.
В дъното й смътно просветваше цепнатина, явно там имаше тесен проход на светло. Известно време жрицата пееше под акомпанимента на флейтите, много дълго, както се стори на Таис в напрегнато очакване на нещо страшно. Изведнъж тъмнокожата жена се наведе и остави чашата зад прага на вратата. Флейтистките млъкнаха. Дочу се ясно шумолене от плъзгането на тежко тяло по каменния под. От тъмнината на пещерата се подаде плоска глава с много широк врат. Две ясни с пурпурен оттенък очи остро изгледаха всички, както се стори на Таис. Главата с квадратни люспи като на брониран нагръдник на воин се потопи в млякото. Жрицата я повика с мелодичен съскащ звук. В подземието изпълзя гигантска змия двадесет лакти дълга с възчернозелен гръб, тук-таме по-долу отстрани наситен сиво-зелен цвят. Смелата атинянка почувствува студенина по гърба си, напипа ръката на Ерис и тя и отвърна с тревожно стискаме на пръстите.
Змията се сви на кръгове, устремила безжалостен и безстрашен поглед в жрицата, която почтително й се поклони. Продължавайки песента, тя вдигна високо над главата си ръце със събрани длани и като се издигна на пръсти, започна да се люлее и извива върху тясно сбраните си крака, като пазеше удивително равновесие. Клатушкането зачестяваше; Грамадната змия се размърда по пода в такт с него, извиваше се и се изправи така, че главата й достигна до прическата на жрицата. Едва сега Таис видя заплетени в косите на момичето три превръзки с редици блестящи полирани острия. Змията се клатушкаше в такт с жрицата и бавно приближаваше. Внезапно жрицата протегна дясната си ръка и помилва чудовището по главата, като неусетно бързо отскочи от разтворената муцуна, която удари на мястото, където за частица от секундата преди това беше лицето на жрицата.
Клатушкането и песента отново започнаха, жрицата пристъпваше боса красиво и отмерено като танцьорка и се приближаваше към змията. Издебнала момента, тя хвана с две ръце главата й, целуна я и пак отскочи. Змията се спускаше с неуловима за окото бързина, но винаги повелителката й точно долавяше нейното намерение и още по-бързо отскачаше. Три пъти младата жена целуна змията по главата, непостижимо леко отбягваше нейното ухапване или подлагаше на змията края на престилката си, в който тя забиваше дългите си отровни зъби. Най-сетне раздразнената змия се нави на спирала, нападна девойката, не улучи, замря, заклатушка се и отново се прицели. Жрицата се изви, плесна с отпуснатите си ръце и със светкавичен скок напред за съвсем кратък миг притисна устни към змийската муцуна. Змията удари в същата секунда. Този път тя не спря, а подгони жрицата. Невероятно как успя тя да се изплъзне и да се промъкне зад решетката през тясната врата, навреме отворена и захлопната от четвъртата девойка.
Трясъкът на метала, тъпият удар от тялото на змията и съскането на озверената гадина отекнаха със стихийна сила върху опънатите като струна чувства на Таис.
— Какво ще стане сега? — високо извика тя на атическо наречие и индийците учудено се вторачиха в нея.
Лизип преведе и по-възрастният жрец се усмихна.
— Нищо. Ще си отидем, ще угасим факлите и Наг ще се върне у дома си, в пещерата. Там има пригодена площадка, където той изпълзява да се прилича на слънце. А в това време ще затворят вратата.
— Много ли е отровен? — запита Таис.
— Приближи се до сестра ми — отвърна жрецът.