— Аз съм слушала от източни хора легенда за пери, небесни красавици, създания на огъня. Те също летят по въздуха и са благосклонни към простосмъртни избраници — каза Таис, спомнила си посещението на езерата край Персеполис.
— Без съмнение това е също отзвук от спомена за Лилит — съгласи се възрастният жрец, който ставаше все по-внимателен към Таис. — Нашата задача е да разбудим този спомен в душата на художника, да го обхване той и да предоставим на особено изкусни в своето призвание свещени танцьорки да довършат останалото и да пропъдят от сърцето на художника гибелната му страст към модела, който не желае да свърже съдбата си с него!
— Аз видях истинска Лилит на древните месопотамци на Ефрат. — И Таис разказа за малкото светилище на пътя през превала с изображението на крилатата жена в нишата на олтара. — Мисля, че от всички много старинни женски изображения тази богиня имаше най-съвършено тяло. А може ли да видя особено изкусните танцьорки?
Възрастният жрец добродушно се усмихна, удари малък бронзов диск и същевременно заповяда с властно кимване на преводача да излезе от залата. Вавилонецът се засуети, докато поглаждаше брадата си. Явно избраните танцьорки на храма не се показваха на всекиго. Ерис, досетила се внезапно за нещо, побърза да се прибере.
От скрита между слоновете врата влязоха две момичета с еднакви металически украшения върху смуглите тела с гладка кожа, широки пояси от злато, косо препасани, огърлици, гривни на краката, обеци с големи халки и искрящи с едри рубини диадеми върху късите им твърди коси. Неподвижните им като маски лица с много дръпнати и тесни очи, къси носове и широки уста с дебели устни си приличаха като близнаци. Приличаха си и телата на двете момичета със странни фигури. Тесни рамена, тънки ръце, малки, дръзки вирнати гърди; тънък стан. Тази почти моминска нежност беше в пълен контраст с долната половина на тялото: масивна, с широки и дебели бедра, силни крака, която малко оставаше да се превърне в тромава мощ.
Таис изказа съмнение дали могат да танцуват.
— Жени с малък ръст винаги са много по-гъвкави, отколкото онези, които приличат на величествени статуи. Съвсем не познавам тези народи от далечните източни планини и степи, където не са прониквали крачещите скитници на Александър.
Къса заповед и едно от момичетата седна на пода, кръстосало крака, и ритмично запляска ръце, звънтейки с гривните, които блестяха под светлината на факлите. Другата започна танц толкова изразително, колкото може да го стори талант, обработен с много години обучение. За разлика от танците на Запад краката вземаха слабо участие в движенията, докато ръцете, главата, тялото извършваха поразително изящни извивания, пръстите се разперваха като цветя.
Таис избухна в одобрителни ръкопляскания. Танцьорките спряха и по знак на жреца изчезнаха.
— Те са много странни, тези девойки — каза Таис, — ала аз не чувствувам очарованието им. Липсва хармония, подобието на Харити.
— А аз го чувствувам! — внезапно каза мълчалият през цялото време Лизип. — Да, така е. Мъжът знае, че у тези жени са обединени двете противоположни сили на Ерос.
— И ти приемаш това, учителю? — усъмни се Таис. — Защо тогава винаги спазваш съвършенството в своето изкуство?
— В изкуството на красотата — да — отвърна Лизип, — но законите на Ерос са различни.
— Като че ли разбирам — сви рамене Таис, — и ти мислиш, че и Ехефил е на това мнение?
— Изглежда, че момичетата с дръпнати очи ще го излекуват — усмихна се Лизип.
— И Клеофрад ли щеше да ги хареса? Той толкова се труди с Анадиомена, след като избра мене. Защо?
— Не мога да говоря вместо онзи, който е преминал Реката на Забравата. Лично аз мисля така: ти не си Лилит, а апсара, както наричат те своите небесни хетери. Съдено е само на малцина, които са способни на това, да те обладават и да вземат от теб всичко, което можеш да дадеш. За другите остават само безгранично снизходителните, безумните и пламенни Лилит. Всеки от нас може да бъде техен избраник. Съзнанието, че Лилит са щедри към всички мъже, вълнува сърцата ни и непреодолимо ни влече към тях със спомена от дълбоки векове.
— А според тебе Ерис каква е?
— Само не и Лилит. Тя е немилостива към слабостите и неумолима към непохватността. Ехефил се увлече в носителката на образа. За негово нещастие и статуята, и моделът излязоха едно и също.
— Клеофрад говореше, че е влюбен в мене.
— За него това е още по-лошо, отколкото за Ехефил. Ехефил поне е млад…
— И според тебе аз вече не мога да бъда любима? Благодаря ти, приятелю мой!
— Не се опитвай да ме укоряваш, че се постарах да си обясня твоето настроение. Добре знаеш, че само да пожелаеш, всеки ще падне в краката ти. Този жрец, много познал и много превъзмогнал, е сразен от тебе. Колко просто с това за такава като тебе! Само няколко погледа и пози. Напразно — ти няма да му отговориш като Лилит. У тебе е останало като забито острие на копие изпитано от тебе достойно за апсара чувство. Предполагам, че си била любима на Александър и си му отдала всичката сила на Ерос!