Таис цялата се изчерви.
— Ами Птолемей?
— Ти му роди син — значи, неговият Ерос към тебе е по-силен, отколкото твоят към него, иначе би се родила дъщеря.
— Ами ако е еднакъв?
— Не знам тогава. Може да бъде и така, и иначе… Нашите домакини учтиво изчакват да си идем.
Благодариха на жреците, повторно помолиха за Ехефил и тръгнаха през тъмния храм към своите килии. Четири запалени в преддверието факли бележеха времето, останало до разсъмване.
— Благодаря ти, Лизип. Когато съм с теб, не се страхувам, че ще извърша глупости — каза Таис на раздяла, — твоята мъдрост…
— Мъдростта, атинянке, не е много приятна за нейния собственик. Малко са мъдрите хора. Мъдростта се натрупва постепенно у онези, които не се увличат от похвали и отхвърлят лъжата. Минават години и ти изведнъж откриваш, че ти липсват предишните желания и не разбираш своето място в живота. Настъпва самоограничаване, предпазливост в действието, предвиждане на последиците й ти си станал мъдър. Това не е щастие по твоето поетично разбиране, съвсем не е. Хората се лекуват от тревога и гняв с песен и танци, без нищо да знаят за тяхната същина. Не трябва много да разискваме за опознаването на боговете и хората, защото мълчанието е истинският език на мъдростта. Това много добре го разбират откровените сърца. И никак не е мъдро да казваш истината на хора, които предпочитат чудеса и успехи по най-кратки пътища, каквито не съществуват, а има само постепенно изкачване. Но ето какво ще ти кажа като най-голяма мъдрост: за тогова, към когото е насочено, преклонението е най-бързата поквара.
— Имаш пред вид преклонението пред жената ли?
— В никакъв случай. Това е естествена дан на красотата и на Ерос. Говоря за раболепието пред царете, пълководците, в чиито ръце се намират, без значение дали за дълго или за миг, човешките съдбини.
— Имаш пред вид Александър, нали?
— Представи си за минутка човек, пред когото се прекланят милиони хора — най-различни: честни и измамници, благородни и робски души, храбреци и страхливци. Действително трябва да притежаваш божествена сила, за да не се пречупиш и да не измениш на собствените си мечти.
— Да измениш на съдбата си?
— У всички народи предателят на собствената си страна заслужава смърт. Но защо хората не виждат предателите на собствената си душа? Че такива изменници не притежават вече честност. За нищо не можеш да разчиташ на такъв човек. Той ще върви от лошо към по-лошо, а вътре в него злото ще нараства. Който не е честен спрямо най-големите неща, скоро ще загуби всякакво достойнство. Много са говорили за моята честност. Аз наистина се стремя да бъда постоянно честен, никога не разгласявам тайни и не търся да узная онова, което не искат да ми кажат. Голямото престъпление израства от редица дребни грешки и простъпки, а голямото достойнство, равно на боговете, се поражда от неизброими постъпки на сдържаност и обуздаване на собствената си личност.
— И ти мислиш…
— Преценявай само сама себе си, а това е много трудно, пък за оценката на големите, още повече на великите хора, предостави въпроса на времето и на народа. Не е достатъчно да постъпваш правилно, трябва още да различиш времето, когато следва да постъпиш така. Не можеше да се качиш на лодка, която вече е отплавала край нас, нито на онази, която още не е пристигнала. Да знаеш как да постъпиш е половината от работата, другата половина — да знаеш времето, кога да направиш постъпката. За всяко нещо в света има подходящо време, но най-често хората го пропускат.
— И Александър ли го е пропуснал?
— Не, аз подозирам, че твърде рано е извършил своето. Но ти пак ме караш да давам преценка за оногова, който най-много от всичко на света те интересува. Иди да спиш!
Таис го послуша. Тя разказа на Ерис как жреците на храма Ериду имат намерение да избият от сърцето на Ехефил неговата безумна любов към нея. Черната жрица не изрази нито радост, нито огорчение. Таис се опита да се постави на нейно място. Тя би била мъничко натъжена от загубата на един макар и нелюбим, но все пак голям и предан поклонник. Ала Ерис мислеше само за Нагини, повелителната на змията. Невъзмутимата й душа беше смутена от страшния обред с такава грамадна и отровна змия, за каквато тя даже не бе чувала. Още щом затвореше очи, преди да заспи, и съвсем ярко, сякаш в редица бронзови статуи се изправяше пред нея младата индийка и колосалната змия в смъртоносния танц…