— Той се е разболял сериозно. Не го бива да изпълнява висшите обреди на Тантра с нея — той Кимна към Ерис.
— Имам голяма молба към тебе, жрецо. Време е да напуснем храма, а аз бих искала да се подложа на още едно изпитание.
— Кажи.
— Да получа целувката на змията както вашата повелителка на нагите.
— Тя си е загубила ума! Направили сте от нея менолис. Обхваната от болезнена възбуда менада! — развика се толкова високо Лизип, че жрецът го погледна укорително.
— Чувствуваш ли се достатъчно силна да изпълниш страшния обред? — сериозно запита индиецът.
— Да! — уверено рече Таис с отдавна познатото на Лизип безгрижно безстрашие.
— Ти я погубваш — каза ваятелят на жреца, — ти си убиец, ако й позволиш.
Жрецът поклати глава.
— Нейното желание не е възникнало без причина. Преди изпълнението на задачите в живота, необходимо е човек да съгласува своите сили, защото животът е изкуство за отворените очи и сърца, а не хитрост. Възможно е тя да загине. Значи, така е предопределила Карма — да прекъсне нейния живот в тази възраст. Ако не загине, изпитанието, ще увеличи силите й. Така да бъде!
— Аз също ще опитам! — Ерис застана до Таис.
— Иди и ти, не се съмнявам в твоето желание.
Лизип, загубил дар-слово от страх и възмущение, сграби собствената си брада, сякаш беше брадата на жреца.
Таис и Ерис слязоха в подземието. Повелителната на змията ги съблече съвсем голи и свали украшенията им, изтри телата им с мляко и пелин, нахлузи им престилки. Музикалната атинянка само за няколко минути научи простия напев. За Ерис беше необходимо повече време, но като танцьорки и двете схванаха ритъма веднага.
Повелителната на змията извика своето чудовище и Таис първа започна опасната до смърт игра. Когато змията се надигна и наведе надолу люспестата си муцуна, Таис дочу шепот на непознат език, притисна устни до носа на чудовището и светкавично отскочи. Змията нападна и пръсна отрова по престилката, но разтрепераната от преживяното Таис беше вече на безопасно място. Дадоха на змията да пие мляко и напред излезе Ерис. Черната жрица не изчака и едва змията се издигна на опашката си, тя шумно я целуна по носа и отскочи, без дори да й позволи да я опръска с отрова. Повелителната на змията извика от изненада и разяреното чудовище се нахвърли върху нея. Индийката избягна ухапването, плисна в муцуната на змията мляко от втора чашка, която държеше в ръце, изблъска Таис и Ерис зад решетката и въздъхна облекчено. Таис я разцелува и й подари скъпа гривна. Същата вечер възрастният жрец окачи на Ерис необикновено рядка огърлица от отровните зъби на най-големите змии, уловени някога в индийските гори. Таис получи друг подарък — огърлица от нокти на черни лешояди, обковани със злато и нанизани на верижка.
— Това е украса на закрилницата на неприкосновените пътеки, които водят на изток отвъд планините — обясни жрецът.
— А моята?
— Както подобава — символ на безстрашие, неуморимост и възмездие — отвърна индиецът на черната жрица с поглед, в който имаше много по-голямо уважение, отколкото по-рано.
Освен това възрастният жрец подари на Таис чаша от прозрачен халцедон с гравирано върху нея изображение на змийския танц.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА МЕЧТА
От Ефрат пристигна конник на запенен кон. Там, в старинното пристанище, Хезиона чакаше с гребна лодка с тридесет весла — предимство на жена на флотския началник. Кратката бележка гласеше: „Вест от Неарх и Александър. Армията се завръща. Идвам да ви взема.“ Това беше достатъчно Лизип, Таис и Ерис незабавно да се приготвят и след продължително сбогуване с индийците, жреците поднесоха на всички огромни венци от сини цветя.
Ехефил, качил се на площадката на портика, дълго махаше след облака прах, вдигнат от конските копита.
Елините препускаха без спиране няколко парасанга с издръжливите и мършави местни коне.
Още отдалече те видяха върху блестящата речна повърхност дълъг кафеникавочервен плавателен съд, а върху плочите на пристанището — навес от платно. Тиванката стремително изтича да посрещне Таис.
— В Индия те не са стигнали границите на Ойкумене! — възбудено и припряно заговори тя. — Армията се разбунтувала при петата река и отказала да върви по-нататък, когато моят Неарх открил, че Инд идва от планини, много далече от изворите на Нил, и тече не на изток, а на юг към океана. Устието на Инд е обърнато по посока на слънцето. Грамадни пространства суша и море делят тези реки една от друга, толкова огромни, че никой не си е представял…