Выбрать главу

Лизип постави ръка на рамото на Таис, за да я успокои. Тя трепна от докосването на мъдреца.

— Александър е бил тежко ранен при атакуването на една крепост, спасил го твоят Птолемей и затова е получил прякора Сотер (спасител). Сражавали са се с голям брой слонове. Буцефал загинал. После се спуснали по Инд надолу. Армията потеглила през пустини, а Неарх заплавал по море край бреговете на Индия, плавал осемдесет дена и едва не умрял от глад, а през това време Александър гинел от жажда в пустинята. След това Александър дълго време го чакал на определеното място, откъдето и дошли пратеници с известия в Персеполис…

Всичко това тиванката изтърси на един дъх и млъкна, за да си поеме дъх.

Лизип на шега тупна по рамената Хезиона.

— Спри, иначе ще загинеш и ние нищо не ще узнаем по-нататък. Жената на такъв водител на флота като Неарх трябва да предава сведенията в по-добър ред. Кой ти е разправил всичко това?

— Дейномах, един от помощниците на Неарх. Той се разболял и бил изпратен с керван напред в Персеполис, а оттам отишъл във Вавилон да чака Неарх.

— Е, сега къде е Неарх?

— Води флотата във Вавилон, а мимоходом търси удобен път за плаване към Арабия и Либия.

— Път за още едно плаване! — възкликна Таис.

— Да! Лично Александър иска да плава по море, понеже не разчита вече на карти и периегеси — описания на сушата, които жестоко са го измамили и в Бактрия, и в Индия.

— И какво ти е разправял Дейномах?

— Всичко! Беше довел един лохагос от тези, които, са пътували с Александър през Гедрозия16. Два дни и две нощи на смени разказваха и двамата невероятните мъки, които са понесли в похода. После ги оставих у дома да си отспят и отпочинат, а аз избързах да дойда тук. О, запомнила съм всички подробности. Ти познаваш моята добра памет — додаде Хезиона, когато улови погледа, който Лизип хвърли на Таис.

— Добре тогава — решително каза скулпторът, — ще постъпим като Дейномах. Ще плаваме, а ти ще разказваш само че не нощем: нямаме време!

„Родената от змия“ не беше преувеличила способностите си и Таис научи за индийския поход много повече подробности, отколкото ако беше получила писмо от Птолемей, който беше станал главна личност при Александър след Хефестион, Хилиарха, тоест заместник лично на царя — нямаше по-висока длъжност, — и все още беше най-близкият от приятелите на великия пълководец.

Македонската армия бе преминала по подвижен мост, построен от отряда на Хефестион, и бе попаднала в приятелска страна. Индийците приветствували Александър като цар на царете на Запада. А същевременно аристокрацията, наричана тук „висши касти“, считала македонците за варвари и ги нарекла говедари, понеже се интересували най-много от говеда. Александър устроил великолепен празник в столицата на тази страна Таксил и започнал да се приготовлява за преминаването на следващата река — граница на враждебното царство на пауравите. Именно при тази река, наречена от географите Хидасп (Джхелам), станало най-тежкото от всички сражения, което армията на Александър е трябвало да издържи след Гавгамела. Сражението било даже по-опасно от Гавгамела, защото в един момент ръководството на войските се изплъзнало от Александър. Непрекъснато валели дъждове, Хидасп придошъл и се разлял, тинестите брегове се превърнали в тресавище. Индийската войска, начело с царя Пор, причаквала македонците на източния бряг на реката. Александър смятал лесно да разбие съпротивата на индийците и допуснал голяма грешка. Най-добрите отреди на македонската войска под началството на Птолемей, Хефестион, Кенос и Салевк преминали на източния бряг, а Кратер останал с резерва на западния. Македонците попаднали на две линии бойни слонове, които се движели на разстояние шестдесет лакти един от друг. Помежду им вървели пехотинци с грамадни лъкове, с които можело да се стреля само от упор. Стрелите на лъковете пробивали бронята и щитовете.

Индийците започнали да отблъсват македонците. Новите бактрийски и согдийски кавалерийски стрелци, начело с Александър, отчаяно се сражавали, затъвайки в калта. Агрианите и хипаспистите се хвърлили на помощ, но не успели да възпрат напора на индийците. Бойните им слонове упорито притискали македонците към тинестия бряг, а резервите все не идвали. Станало ясно, че отрядът на Кратер бил разположен отвъд речен ръкав и когато излязъл на един остров, попаднал на второ русло на Хидасп, преминаването през което не било лесно.

В най-тежкия момент на сражението конят на Александър паднал. Вуцефал не бил ранен. Просто сърцето на стария боен кон не издържало цял ден сражение в лепкавата кал. Прехвърлил се на отморен кон, Александър изпратил срещу слоновете храбрата фаланга, от която били останали само шест хиляди души. Безстрашните ветерани влезли в атака с бойния вик „Еииалос, Ениалос!“ Слоновете не издържали ударите на дългите македонски сараси, обърнали гръб, захванали да тъпчат собствената си войска и съвсем разстроили редиците на превъзходната индийска конница. Македонците, без да спазват строй, ги подгонили като зли духове. Откъм крилото ударила резервната конница на Пор. Фалангата щяла да загуби мнозина, но дошлият навреме Александър накарал пехотата да се построи, да сближи щитовете и отблъснал конницата. Най-сетне в този момент успял да стигне резервният отряд на Кратер. Индийската войска побягнала. Трябвало разгромът да се Довърши, ала на главните сили на Александър не им било до преследване на противника.

вернуться

16

Съвременният Северозападен Пакистан и югоизточната покрайнина на Иран.