Александър бил извън себе си. Той твърдял, че краят на похода е близък. Съвсем близко бил Ганг, а отвъд него — океанът и всички те спокойно щели да отплават у дома си покрай Индия и Египет.
Като представител на армията на съвещание при Александър говорил Кенос, героят от сражението при Хидасп. Той казал, че сведенията, събрани от криптиите, са били скрити от воините: Ганг съвсем не бил близко. Той бил на три хиляди стадия. Отвъд Ганг нямало никакъв океан, а само безкрайни планински вериги. Нима Александър не виждал колко малко македонци и елини били останали във войската му, нима не е правил сметка за убитите, ранените, умрелите от болести, за оставените за дълго време, ако ли не дори завинаги в построените от него градове? Всички, които са все още на крака, са изтощени като коне, които са били яздени твърде много и продължително.
По знак на Кенос седем високи македонци застанали пред царя голи, само с шлемове на главите, показвайки множество белези и струпеи от зараснали и още неизлекувани рани. Те завикали: „Александре, не ни принуждавай да вървим срещу волята си! Ние вече не сме каквито бяхме по-рано, ако ни принудиш, ще станем още по-негодни. Не сме опора за тебе или твоите очи вече са заслепени?“
Великият пълководец разгневен разкъсал дрехите си с намерение да покаже на тези малодушни хора своите собствени белези и рани, каквито той имал повече, отколкото който и да е от неговите воини, но бърже премислил и се скрил в шатрата си, като отказал да се храни. Най-после изпратил да кажат на воините, че ще се подчини на волята на боговете.
Отдавна армията не била гледала с такова вълнение стария гадател Аристандър, който едва преодолявал тежкия поход, когато на сутринта, готвейки гаданието на брега на Хифасис, той разсякъл жертвената овца. Аристандър още не успял да съобщи лошото предсказание, а Птолемей, Селевк, Кемос и всички военачалници, които стояли до него, сами вече видели, явните признаци на неуспех и гибел. В никакъв случай не трябвало да преминават реката! Бурният възторг сред армията, когато Александър дал заповед да потеглят назад, показал, че търпението на воините е стигнало до своя предел. Той заповядал да издигнат на брега на Хифасис дванадесет каменни колони, които означавали края на неговия индийски поход. Армията се върнала в наводнената от непрекъснати дъждове Никея при Хидасп, където се строила флотата. Едва стигнал до Никея и умрял от изтощение Кенос, който преди смъртта си бе направил голяма услуга на другарите си.
Оттук войската на Александър отплавала надолу. Повечето леки съдове с гребла загинали по праговете и бързеите. Корабите на Неарх с широки бордове превъзмогнали придошлия Хидасп и бързеите на Инд много по-успешно. Неарх предложил да спрат и да построи повече такива съдове. Александър отказал. Загубил мечтата си да достигне Източния океан, той бързал да се върне в изоставената си за дълго време империя.
Конницата потеглила по двата бряга на Инд. На единия бряг отряда под командуването на Хефестион, на другия — на Кратер, двамата вечно спорещи помежду си висши военачалници на Александър. Пехотата заедно с Александър и Птолемей плавала с кораби. От време на време се сражавали с храбри племена, които яростно отбранявали своите земи от македонците. Демон на злото се вселил у Александър. Започнали безсмислени кланета, защото македонците не взимали пленници, вече нямали нужда от роби: нямали никаква възможност да ги изхранват, а още повече да ги заведат до пазарите.
В страната Мали — на границата на голямата пустиня Тар, където храбростта на жителите надминала всички други, македонската войска за дълго време била спряна край добре построена и безстрашно защищаваща се крепост.
Разярен от съпротивата, Александър лично се втурнал на стената. Едва стигнал до върха й и стълбата се счупила. Александър нямал избор и скочил под дъжд от стрели от стената вътре в крепостта. С него били само двама: Певкет, неговият постоянен щитоносец, който носел след него взетия от Троя черен щит на Ахилес, и Леонат. Александър дължал живота си най-вече на Певкет. Една стрела пронизала Александър през белия дроб и той паднал в безсъзнание. Паднал на колене и раненият Певкет, а Леонат, също така губейки кръв, прикривал двамата със свещения щит на героя от Троянската война и силен като Херакъл, отбивал враговете, докато в крепостта не се втурнали освирепелите до полуда македонци. За няколко минути изклали до един защитниците на крепостта. Понесли царя със стърчащата в гърдите му стрела към кораба, в който била шатрата на Александър…
— Чакай! — Таис прекъсна Хезиона. — А къде е бил Птолемей и защо той е Сотер (Спасител), а не Певкет или Леонат?