След един месец Александър потеглил на запад край брега на морето през пустините Гедрозия и Кармания. Пътувал без багаж с пехотата и част от конницата, а Кратер изпратил с всички обози и семейства, с плячката, слоновете и добитъка по сравнително лек път — с паша за животните и с вода — през Арахозия и Дрангиана17. Заедно с Кратер бил в Селевк, който след сражението при Хидасп завинаги отдал сърцето си на слоновете и ги събирал с такова увлечение, както Птолемей скъпоценности… — Хезиона се запъна, втренчила очи в приятелката си.
— Продължавай!… И жени — спокойно каза Таис.
За първи път тиванката ясно разбра, колко безразлична е приятелката й към любовните подвизи на Птолемей.
На река Арахотос Кратер основал още една Александрия и без да бърза, пътувал към определеното за среща място в Кармания на река Аманис, която се влива в дълбокия морски залив Хармосия.
Сега Александър тръгнал с обоза, за да построи на морския бряг няколко склада с продоволствие за Неарх. Критянинът потеглил от Патала с цялата флота два месеца по-късно през маймактерион, след като задухали зимните ветрове. Отначало Александър искал да повери флотата на Онесикрит. Неарх се възпротивил, като изтъквал лекомислието и известната на всички склонност към лъжи на своя заместник. Колкото и да му се искало на Александър да бъде заедно с Неарх, видял се принуден да се съгласи с доводите на командира на флотата. Най-важното за Александър било да изучи бреговата линия и морския път, който свързва Индия и Персия. Именно затова, той решил да води отряда през крайбрежните пустини. Походът излязъл едва ли не най-трудният от всичко, което армията на македонците преживявала. Още отначало към войската се били присъединили множество цивилни хора; търговци, занаятчии, жени — всички те загинали от глад и жажда, а по-голямата част се издавили…
— Да, издавили се — повтори Хезиона, като забеляза недоумението на слушателите си, — когато войската спряла на лагер в една суха долина между хълмовете, някъде в планините се излял порой и образувал мощен поток, който връхлетял върху нищо неподозиращите хора. Войниците, привикнали на внезапни нападения, се спасили по склоновете, а всички останали загинали.
Сивият пясък и камъните в пустините на Гедрозия даже през нощта излъчвали горещина, напоена със силния аромат на миртови дървета. Сякаш хиляди кадилници димели със скъпоценния тамян на Арабия. Едри големи цветове покривали изцяло гъстите непроходими храсти от ниски яки дървета, покрити с бодли. След това се проточили безводни пясъци. Пътят ставал все по-тежък, трябвало да пестят храната, а с водата работата била още по-зле. Войниците, които отказали повече да се подчиняват, разграбили част от каруците с продоволствие за Неарх. Само един склад успели да направят на брега. Наложило се да се отклонят навътре в страната, за да търсят вода. Водачите и криптиите се заблудили. Трябвало отново да се върнат към морето, да определят посоката и да тръгнат право на север. Така стигнали в град Пур на онази същата река, където било определено мястото за среща на трите отреда. Отпочинали си и продължили да вървят покрай реката надолу до града Гуласкири в Хармосия. Кратер със своята армия, жените и слоновете бил дошъл навреме. Походът на Кратеровия отред, който пътувал по по-дълъг път преминал извънредно успешно. Нямало загуби нито на хора, нито на животни, нито пък продължителни забавяния по пътя. Кратер, голям ловджия, си позволил няколко пъти даже да разузнава настрана от движението на главния керван, помнейки поръката на Александър да търси страшния звяр „човекоядец“. Този звяр се споменава в описанията на Ктесий, изпълнени наистина с невероятни измислици, но позоваващ се на мнозина очевидци и на страха, внушаван от този звяр на персите, които го нарекли „мартихор“ (който поглъща Хора). Грамаден на ръст, страхотна уста, костена броня и опашка, с много шипове, наподобявали звера като нещо средно между крокодил и хипопотам. Лично Кратер слушал разкази за него, но никой не можел да посочи, както и за бории в Либийската пустиня, мястото, където живее, и търсенията на Кратер останали напразни.
17
Всички споменати тук страни са заемали пустинни области в покрайнините ма Пакистан, Южен Афганистан и Югоизточен Иран.