Нямаше сведения само за Неарх. Александър търпеливо чакаше и не искаше да вярва, че критянинът е загинал, и, не искаше да върви по-нататък без верния си другар. От време на време той изпращаше колесници и конници на разузнаване към устието на реката и към морския залив, ала никой нищо не беше чул за флотата. Вече трети месец чакаха, мина есента, настъпи гамелион, когато неочаквано колесници с разузнавачи докараха петима окъсани мършави хора, сред които Александър едва позна Неарх и Архиас. Царят прегърна критянина, изумен, че е могъл да стигне тук и да остане жив, след като е изгубил флотата. Неарх се учудил на свой ред. Флотата е цяла, от осемдесет съда са загинали само пет. Корабите са в устието на реката, а той е побързал да намери мястото на срещата, за да занесе по-скоро припаси на изгладнелите моряци. Радостта на Александър била безгранична.
Неарх, окъпан и разтрит с ароматни масла, увенчан със златна огърлица и корона, вървял начело на тържествена процесия. Най-красивите момичета голи, обвити с цветя, танцували около него и пеели, славейки победата му над морето. Тази победа не била шега! Осем хиляди стадии покрай дивото пустинно крайбрежие, обитавано само от ихитиофаги — рибоядци, които се хранели със сушена риба, миди и печени на слънце раци. Малко по-добре изглеждали хелонофагите, които ядели костенурки и избягвали сурова храна. Ценните пластинки от черупките на костенурките те хвърляли безразборно. Неарх заповядал да съберат колкото се може повече такива черупки. По целия огромен път те не попаднали нито на градове, нито на храмове, нито дори на проста обикновена постройка. Понякога срещали колиби от огромни кости на непознати чудовища. Мореплавателите видели живи такива неописуемо големи черни риби, които изхвърляли нависоко свирещи бели фонтани. Неарх водел точен дневник за изминатите разстояния, описания на забележителностите по брега и наблюдения върху фазите на луната.
Преди Неарх по това море извършил плаване сатрапът на Дарий Първи — Скилак, който изминал благополучно целия път. Обаче критянинът не вярвал на Скилак, защото, когато той посетил Инд, я описал като река, която тече на изток! Колко много мъки и загуби щяха да избягнат, ако още отначало Александър знаеше за Персийския залив и правилното течение на Инд! Лично Аристотел считал, че изворите на Нил и Инд са в една и съща страна, защото и в Либия, и в Индия се въдели слонове, които не се срещат в никои други страни. Понеже считал, че Скилак е лъжец, Неарх започнал плаването с големи страхове. Този път обаче всички съобщения на Скилак били верни.
По средата на плаването корабите стигнали до Астола, острова на нереидите-русалки, известен от финикийските легенди. Храбрите финикийци не посмели да се приближат до омагьосаното място. В кораба на Неарх с елински екипаж, напротив, всички се стремели да слязат на острова и да видят прекрасните морски момичета. Критянинът заповядал да хвърлят котва по-далеч и сам с лодка отишъл да види русалките. За голямо разочарование на Неарх, Архиас, Дейномах и на всичките им спътници островът бил гол и напълно безлюден. Две полуразрушени колиби от кости, отломки от коруби на костенурки — доказателство за временен престой на острова на хелиофаги. Така бе изчезнала още една приказка за далечните морета.
По-късно Онесикрит се кълнеше, че наистина островът бил населен с нереиди, ала боговете отклонили очите на хората от свещената земя и завели флотата на съвсем друго място. Спокойният скептичен Неарх се усмихвал в буйно пораслата си брада, докато слушал красноречивите измислици. Онесикрит едва не изиграл гибелна роля в съдбата на флотата. Когато видели острия нос на Арабия18, той захванал да настоява да слязат там. Неарх заповядал да обърнат в противоположна посока и да влязат в залива Хармосия19.
От залива Хармосия и устието на Аманис Неарх решил да води по-нататък флотата до устието на Ефрат и във Вавилон, а по пътя да разгледа противоположния бряг — неизвестно дали е остров или нос на Арабия, който бил разположен близо до бреговете на Кармания, точно на залива. Александър искал да обиколи Арабия и да потърси път към Етиопия. Той се съгласил с Неарх, че за това е необходима друга флота от големи кораби, годни да поемат голям запас вода и продоволствие и особено дървен материал за поправки. По пътя от Индия едно от главните затруднения било липсата на добър дървен материал за поправка на повредите. Слава на боговете, времето по крайбрежието през този месец, след залеза на Плеядите, било спокойно. Ако плаването бе станало през бурните месеци, щяха да загубят много повече кораби…