— Тичай, търговецът чака. И не ме тревожи повече, ще спя.
Клонария бързо отброи среброто и весело, като подскачаше, избяга от спалнята.
Таис се обърна на гръб и затвори очи, но след нощното пътешествие и развълнуваните разговори с приятелката й сънят не идваше.
Те стигнаха с лодката до халките на Пирейското пристанище, което беше вече претъпкано от народ. Като оставиха лодката на съхранение на двамата приятели, Таис и Егесихора под относителната прохлада на левконот — „белия“ южен вятър, разчистил небето, тръгнаха покрай Голямата стоа, където търговията беше вече в пълен разгар. На кръстовището на Фалеронския и Средностенния пирейски път имаше малък пазар на роби. Утъпкана прашна площадка, застроена от една страна с дълги ниски бараки, които се даваха под наем на роботърговците. Груби плочи, дъсчени подиуми, изтъркани от краката на безброй посетители — вместо обширно възвишение от светъл мрамор под сянката на покрита колонада и заградени портици, каквито украсяваха големия робски пазар на петнайсет стадий по-горе в самата Атина.
Двете хетери равнодушно заобиколиха по страничната пътека. Вниманието на Таис бе привлечено от група изтощени хора, изложени в крайнината на пазара на отделен дървен подиум. Сред тях имаше две жени, покрити как да е с парцали. Без съмнение те бяха елини, по-скоро тиванци. Повечето от жителите на разрушената Тива бяха отпратени по далечни пристанища и отдавна бяха продадени. Тази група от четирима мъже и две жени навярно бе докарана на пристанищния пазар от някой богат земевладелец, за да се избави от тях. Таис се възмути от тази продажба на свободни хора от някога прочутия град.
Пред подиума застана висок човек с напудрено лице, обкръжено от много гъста брада на едри къдри, явно сириец. С небрежен жест на пръста си той заповяда на търговеца да изтласка напред по-младата от жените, чиито отрязани коси на гъсто снопче лежаха на тила й, прихванато от тясна синя лента около главата. По бухналото гъсто снопче на тила Таис прецени от какви великолепни коси се е лишила тиванката, красива девойка на осемнадесет години, с обикновения за елините среден ръст.
— Цената? — важно подхвърли сириецът.
— Пет мини и това е даром, кълна се в Атина Алеа!
— Ти си луд! Да не би да е музикантка Или танцьорка?
— Не, но е девствена и много красива.
— Съмнителна работа. Военна плячка… Погледни очертанията на бедрата, на гърдите й. Плащам една мина, хайде, две, последно! Такава робиня не се продава в Пирея, а ще я заведат в Атина. Я съблечи я!
Търговецът не помръдна и купувачът сам дръпна последната дрипа на робинята. Тя не пущаше вехтата тъкан и се извърна настрана. Сириецът ахна. Минувачите и зяпльовците се разсмяха високо. Върху кръглия задник на девойката се виждаха подути ивици от бич, пресни и червеникави, редуващи се с вече заздравели рани.
— Ах ти, измамнико! — викна сириецът, който явно добре говореше на атическо наречие. Като хвана девойката за ръка, той напипа следи от ремъци по нея, които са стягали тънките й китки. Тогава повдигна евтините мъниста, надянати на врата на девойката, за да скрият следите от въжето.
Съвзелият се търговец застана между сириеца и робинята.
— Пет мини за опърничава девойка, която трябва да се държи на синджир! — негодуваше сириецът. — Няма да ме измамиш. Бива си я само за наложница и да носи вода. След разрушаването на Стовратната Тива девойките тук станаха много евтини, дори и красивите — къщите по всички пристанища на Вътрешното море са пълни с тях.
— Хайде за три мини — съвсем даром! — каза притихналият търговец.
— Не, нека плати този, който е поискал да се избави от несполучливата покупка на тази сган. — Сириецът посочи тиванците, помисли малко и каза: — Давам ти половината, все пак това са деветдесет драхми. Взимам я за моряците си на връщане. Казах последната цена! — И сириецът окончателно тръгна към друга купчина роби, седнали на каменен подиум на няколко крачки от тиванците.
Търговецът се колебаеше, а момичето побледня или по-скоро посивя под праха и загара, който покриваше измъченото й гордо лице.
Таис приближи до подиума, свали от синкавочерната си коса покривалото от лек газ, с което се спасяваха от праха богатите атинянки. До нея застана златокосата Егесихора и дори мрачните очи на продаваните роби бяха приковани към двете прекрасни жени.
Тъмните упорити очи на младата тиванка се разтвориха, пламъкът на безпокойна омраза угасна в тях. И Таис изведнъж видя лице на човек, обучен да чете, да възприема изкуството и да осмисля живота си. Теоноя — божественият разум — беше оставил следа върху това лице. И тиванката съзря същото в лицето на Таис и ресниците й потрепераха. Сякаш невидима нишка се проточи от едната жена до другата и почти безумна надежда запламтя във втренчения поглед на тиванката.