В чест на най-близкия приятел на Александър и хилиарх през есента уредиха величествено празненство в Екбатана. По броя на артистите то беше почти равно на празника на бракосъчетанието в Суза.
Лошите предчувствия на Таис се оправдаха. В началото на празника Хефестион се разболя, поразен от силна треска. Болният ставаше все по-зле и по-зле. Щом новината стигнала до Вавилон, Александър взел най-добри коне и препуснал към Екбатана заедно с Птолемей и най-знаменитите лекари. Но беше късно. Един от стълбовете на империята на Александър, най-близкият приятел на царя, жизнерадостният гигант, който лесно понасяше невероятните трудности на походите и сраженията, умря на седмия ден от заболяването през пианепсион, в третата година от сто и четиринадесетата олимпиада.
Никога не бяха виждали великия пълководец потънал в толкова дълбока скръб, даже след като беше убил Черния Клейт. По цели нощи Александър пиеше самотно, а денем се съветваше с архитекта от Атина Стасикрат, прославил се с величествени постройки.
Стасикрат издигна исполинска погребална клада за Хефестион като храм от кедър и сандалово дърво, с огромно количество миро и нард. Пламъкът, припомнил на Таис пожара на Персеполис, погълна тялото на героя. След седем дена пиянство за помен, в който взеха участие няколко хиляди души, Александър отиде в Северните планини да покорява каситите — планинци, които не се страхуваха от великия цар, само от името на когото други войски се разбягваха.
С него отиде Птолемей, последният от близките му приятели, освен Неарх, а сега главен управител на империята. Птолемей, разстроен от смъртта на приятеля си, подпухнал от нощни пирувания, в които беше принуден да взима участие, дойде при Таис, преди да заминат, и дълго разговаря с нея. Той й повери страшната тайна, която беше пазил десет години — от времето, когато Александър беше посетил оракула Амон в оазиса на Либийската пустиня. Тогава Птолемей бе подкупил младшия служител с един талант злато, за да подслуша пророчеството на оракула. На Александър бяха предсказали смърт на млади години, той щял да живее малко повече от трийсет години…
— Сега той е на тридесет и две години и ако… — Птолемей не смееше да произнесе страшната дума — тогава грамадното извоювано царство ще се разпадне, ще престане да съществува, защото само Александър може да го управлява, изнемогвайки от грамадното количество работа… Ти не ме ли слушаш?
— Не, слушам те. Само че аз едва сега се досетих защо Александър беше толкова нетърпелив, толкова бързаше да стигне до края на света, до бреговете на Източния океан. Че нали той е знаел предсказанието и го е носел в себе си като отровен нож върху голо тяло!
— Вероятно ти си права. Но това вече няма значение! Ако предвиждането на Амон е вярно, тогава аз пръв ще искам да се раздели империята и ще искам за себе си само Египет. Той е далече настрана и е разположен на Вътрешното море, точно това ми трябва. А ти ще дойдеш ли с мене, за да станеш царица на Египет?
— Ами ако предсказанието не се изпълни?
— Тогава всичко ще тръгне, както и сега върви. Александър ще отплава с Неарх, а аз ще остана във Вавилон като негов наместник и върховен стратег на Азия. Но ти не ми отговори на много важен въпрос!
— А Сирита?
— Кълна се в чука на Хефест, ти сама знаеш и питаш само поради хитрост. Персийката ще си остане в Персия, аз ще я оженя за един от сатрапите на източните граници. Но недей да подлагаш на изпитание моето търпение, аз мога да те отведа когато искам и където искам, завързана и под силна стража!
Без да отговори, Таис стана и се приближи до Птолемей.
— Твърде дълго си воювал в Скития и в Индия и съвсем си забравил каква е твоята венчана жена. Мили военачалнико, такива като мене не ги взимат насила. Ние или умираме, като се самоубием, или убиваме този, който си е позволил подобно насилие. Впрочем ти не си елин, а македонец, подивял в походи, похищавайки беззащитни жени като всяка друга попаднала пред краката му плячка.
Птолемей почервеня, протегна към нея ръка с хищно присвити пръсти, но се опомни и я отдръпна, като че се бе опарил.
— Така да е! Аз наистина съм привикнал към безусловно подчинение на жените.
— Добре, че си отдръпна ръката, Птолемей. Ако беше ме хванал, не знам, може би върховният военачалник на Александър, щеше да бъде изнесен оттук като бездушен труп.
— Твоят черен демон в лицето на Ерис! И нея, и тебе щяха тежко да ви накажат!…
— Значи и Ерис е станала вече демон, а не благосклонна пазителка! Научи се да се въздържаш, когато не се изпълняват твоите желания. Иначе ти няма да станеш истински цар, Птолемей! А пък що се касае до наказанието, не съм много сигурна, докато е жив Александър! Освен това съществува и отрова.