Таис удари с пети Боанергос и изпревари бавно яздещия цар и неговата охрана. Атинянката като вихър премина през портите на Екбатана, препусна из улиците и като хвърли поводите на слугата, изтича през градината в павилиона на Ерис, където се затвори до вечерта.
А след два месеца, в последните дни на таргелион, като планинска лавина се понесе вестта за внезапната смърт на Александър.
Не бяха минали и десет дни, когато нарочен пратеник донесе на Таис едновременно две писма — от Птолемей и от Хезиона. Тиванката подробно описваше последните два дни от живота на царя. Безкрайно уморен, той събрал военачалниците, за да разпредели корабите, и заедно с Неарх отдавал заповеди, вниквайки във всички подробности за подготовката на огромната флота. Измъчван от безсъние, той плувал нощем в Ефрат. В пристъп на треска царят напуснал двореца на Навуходоносор, където живеел постоянно, и се прехвърлил в новия град в своята къща с покрит басейн. Не искал да вижда никого освен Неарх, къпел се, изтощен от температура, но треската все повече се усилвала. И както по-рано не можел да спи. Александър наредил да принесат жертви на дванайсетте олимпийски богове и на Асклепий. В разговор с Неарх настоявал да отплават след два дни. Критянинът за първи път виждал своя божествен приятел в подобна неестествена тревога, той безкрайно говорел за океана и давал нареждания, като се повтарял и понякога се обърквал. Сутринта, когато спаднала температурата, Александър заповядал да го отнесат в стария град в двореца, за да принесе жертва. Той вече бил толкова слаб, че почти не можел да говори.
До последната минута великият вожд се борил със смъртта. Няколко часа преди края пожелал да се прости с приятелите и с войската си. Със сдържани ридания младите хетайри и воини от царската охрана мълком минавали покрай леглото му. Александър намерил сили да приветствува всекиго с вдигане на дясната си ръка, а от време на време повдигал и главата си. Той бил в съзнание до последната минута.
Военачалниците, сега наречени диадохи, наследници на Александър, се събрали на извънреден съвет. Най-напред грижливо измили тялото на героя, осеяно с белези от тежки рани, и го залели със смес от ароматни смоли, силно вино и мед, а гравьори и ковачи вече изковали златния саркофаг.
Сълзите не позволиха на Таис да чете по-нататък, сдържаната мъка изби навън. Паднала по очи, атинянката неутешимо ридаеше, скъсала дрехите си и разплела косите си по стар обичай.
Александър, най-големият герой на Македония, на Елада и на Йония, потъна в мрака на Аид само на 32 години и осем месеца! Мисълта, че в навечерието на своята смърт, измъчен и самотен, той може би си е спомнил за нея, плавайки в Ефрат, и се е усамотил в къщата на отсамната страна на реката, край портата Луагири, в същата къща, терзаеше сърцето и. При нов пристъп на плач Таис помисли за голямата самота на царя. Всички заобикалящи го хора непрекъснато искаха от него мъдри разпоредби, злато, защита, любов, без да се досещат за неговата безкрайна умора и без да се грижат за него с отзивчиви, разбиращи очи и сърце. Може би той несъзнателно е търсил опора в призраците от миналото? Ако това е вярно, ако тя беше с него през тези няколко часа, тя би успяла да види страшните призраци на надвисващата беда. Би успяла. Нали Александър искаше да изпълни дадената на Таис клетва — да се отскубне от Вавилон с флотата на Неарх!
Атинянката се разрида така, че Ерис за първи път в техния съвместен живот се изплаши и се втурна да търси лекар. Таис не допусна лекаря, но се подчини на приятелката си и изпи някакво гъсто и горчиво кафеникаво питие, което я потопи в черен и продължителен сън.
Едва четири дни по-късно Таис намери сили у себе си да излезе от тъмната стая, да се заеме с обичайните майчински и домашни грижи. И след още няколко дни тя успя да се съвземе и прочете писмото на Птолемей.
Той пишеше, че всичко е станало според неговото предвиждане. На съвета на диадохите той пръв предложил да се раздели империята и издействувал за себе си Египет. За заместник на Александър и върховен стратег на Азия бил назначен Пердика. Възложили му задължението да пази Роксана, бременна от царя в седмия месец. Антипатър станал началник на войската в Елада и Македония, върховен стратег на страните на запад от Иония. Вавилония и Индия се паднали на началника на хетайрите Селевк, на Едноокия Антигон — Мала Азия без Йония и Тракия, които били дадени на Лизимах. Неарх не пожелал нищо освен флотата, получил я и се готвел да отплава в Арабия. Сега вече без Александър. Птолемей напомняше на Таис обещанието й да отиде с него в Египет. Налагало се той да почака, докато Роксана роди. Ако бъде син — всичко ще остане както преди, ако бъде дъщеря — съветът на диадохите Ще трябва да избере цар.