— Нали ти казваше, че малко преди смъртта на великия Александър Неарх дошъл във Вавилон с нови открития? — запита жрецът на „Нейт“.
— Неговият помощник Архиас потвърди, че морето от устието на Ефрат е само залив между Индия и Арабия — каза Таис, — а Хиерон твърдеше, че южният бряг на Арабия се проточва безкрайно далече на югозапад.
Жрецът на „Нейт“ преведе на пазителите на архива и те като по команда облещиха очи. Единият глухо издума неразбрани думи, тропна с костеливия си пръст върху най-големия от разгънатите на каменната плоча листове.
— Не ни е известен заливът — преведе спътникът на Таис, — ала ето го брега на Арабия, който сочи на запад и югозапад. Ето тук той завършва с ъгъл, обърнат на северозапад в тесните врати на морето, което вие наричате Еритрейско. Това море са преминали наши моряци назад и напред; неговата дължина е измерена до 500 схена или парасанги от Вратата до канала Нехао — два месеца плаване по милостта на боговете.
— Значи, Неарх отдавна трябва да е доплавал в Египет? — запита Таис. — Невъзможно е да загинат всичките деветдесет кораба от неговата флота.
— Царице, твое величество прецени вярно.
— Какво ли е могло да се случи?
Жрецът на „Нейт“ преведе въпроса й. Пазителите на архива, шепнеха неразбрани като заклинания думи, сочеха с тъмните си изсъхнали пръсти разни места на прашната карта и най-сетне стигнаха до заключението:
— Познавачите на земите казват, че началникът на флотата не е попаднал в Еритрейско море! — авторитетно каза жрецът на „Нейт“.
— Не е възможно това да се случи с Неарх, най-опитния от всички моряци! Той има най-добрите кормчии на Финикия, Египет и Кипър.
— По тези места това е могло да стане. Нека твое величество погледне тук. Това е южният край на Арабия, насочил се към Индия на изток и на север на няколкостотин схена. От юг насреща му стои грамадният нос на Нубия или според вас Либия — Носът на благо: уханията, приличен на рог, вклинен във Великия океан. Нашите мореплаватели на път за Пунт заобикаляха този нос трудно и с големи опасности. Той стига до половината на разстоянието от края на Арабия… Сега гледай тук, царице! Флотата на Неарх е плавала покрай брега на югозапад. Там често стават страшни бури. Те носят от пустините на Арабия пясък и прах, които застилат морето на много схена. Възможно е такава буря да е настигнала Неарх, когато флотата му се е намирала срещу края на Носа на благоуханията. В закръгления залив от бреговете на Арабия право на юг се издава Носът на бисерите. Точно срещу Рога на Нубия той се приближава на 80 схена. Представи си сега, че силна пясъчна буря е повлякла флотата на юг. Корабите, без да забележат, са отминали промеждутъка между Арабия и Нубия. По-нататък от източната страна на Рога брегът се насочва на юг и все повече се отклонява към запад. Какво ще прави началникът на флотата, който върви покрай Арабия на юг и запад?
— Ще продължи да плава покрай брега на Либия, мислейки, че плава покрай Арабия! — незабавно отвърна Таис.
— Разбира се! И виждаш ли, брегът на юг от Носа на благоуханията21 върви на югозапад чак до Пунт още на петстотин схена. След това той ще завърне на югозапад и тогава началникът на флотата ще открие своята грешка.
— И тогава?
— Това не бих могъл да ти кажа, не познавам Неарх. Може да се върна назад. Ако е упорит и смел, ще продължи напред и ще заобиколи, както са направили финикийците по заповед на великия Нехао.
— Критянинът е много упорит и издръжлив — тъжно каза Таис, — освен това лично Александър мечтаеше да изпрати кораби край Либия, без да знае за Нехао.
— Тогава чакай флотата след три години, както финикийците — отговори жрецът, — вече са изминали две години…
Таис се замисли за дълго.
Да, преди да изминат и пет години, ще стане ясно, че флотата на Неарх е изчезнала безследно в безкрайните простори на морето. Заедно с него завинаги ще изчезне от живота на Таис и „Родената от змия“. Ще остане само Ерис. Неизбежните загуби следваха една след друга. Доста отдавна нямаше новини от Лизип. Оттогава, когато бе съобщил на атинянката, че е продал Анадиомена на Селевк, а той пък я разменил с индийците за слонове. Лизип не знаел колко слона са му дали, и двайсет и пет таланта заедно с дванайсетте таланта от стойността на среброто, тоест около двеста и двайсет хиляди драхми — това беше огромна сума. Тя бе писала на учителя да ги вземе за школата на скулптори в Кария, за която той беше мечтал отдавна, но не беше получила отговор. Нещо се беше случило с великия скулптор. Или пък безспирната война в Йония и Месопотамия заради наследството на Александър беше попречила на писмото да стигне?