Смътното чувство на Таис, че учителят й не е жив, беше вярно. След като бе заминал в Елада, където се бе срещнал с Касандър, който уж му бил поръчал статуя, Лизип се почувствувал зле и скоро умрял. Неговият наследник, по-големият му син Евтикрат, беше отворил тайното сандъче на великия ваятел. Лизип отдавна бе спазвал едно правило: след продажбата на всяка статуя да оставя парченце злато в това сандъче. Евтикрат бе преброил хиляда и петстотин късчета и едва тогава се разбра колко е голям трудът на ваятеля. Таис би се учудила още повече, ако узнаеше, че от всички хиляда и петстотин статуи на Лизип нито една не бе останала за наследниците на изкуството на Елада! Само няколко станаха известни на бъдните поколения чрез римските мраморни копия от бронзовите оригинали на Лизип. Ако би могла да знае това, атинянката щеше да разбере колко слаби са надеждите да се запази нейната сребърна статуя, щом като дори бронзът е бил претопен за военни оръдия от бъдещите невежи завоеватели на Елада, Мала Азия и Египет.
Много хора бяха потънали в Амелет — потока освободител от грижи в царството на Егесихей-Аид. Колко много Промени, впечатления, необикновени преживявания бяха станали през тези десет години. Те бяха прелетели като вихър от този момент, когато Таис напусна Атина за Египет и отново се бе върнала тук като царица. И колко малко промени имаше сега! Времето тече бавно, както Нил зиме. Или пък това е така за всички, които царуват без да управляват? За цариците, чиито мъже са истински владетели? Така се чувствуваше Роксана при Александър, а сега вероятно още по-лошо? Родилият се два месеца след смъртта на великия пълководец малък Александър го пазеха като талисман и право за царуване — отначало Антипатър, върховният стратег на Елада и Македония, а сега, след неговата смърт, Антигон Едноокия.
Бе умрял и Аристотел, надживял своя велик ученик само с една година. Теофраст, познавачът на растенията, ръководи сега Лицея в Атина. Както и по-рано сериозните ученици, допуснати да изучават скрити знания, се разхождат там сред великолепни борове и кестени, а вечер на същото място се събират атиняните да послушат философски беседи. Лизип бе й говорил в Екбатана за зараждането на новото учение на стоиците, които твърдели, че всички хора са равноправни граждани на света, и които били създали първата правилна система за оценяване на поведението на човека не според вярата в божественото слово, а според обществената необходимост от човешки живот…
Жрецът прекъсна нейните мисли, като запита:
— Твое величество нищо друго ли не иска да узнае?
Таис се опомни. Те доближаваха храма „Нейт“, където разтревожената Ерис с плавни стъпки измерваше напряко широката стълба.
— Кажи ми, отче, защо на мен открихте тайните чертежи на моретата и страните, а не ги открихте на Александър или на същия този Неарх?
— Никой не ни е питал, а знанието се дава само на тези, които търсят. Ти си една от нас, ти си безвредна, и не си силна, защото не се стремиш към власт. Не е имало случай велик гений, пълководец, владетел от какъвто и народ да е произхождал, да е донесъл щастие на хората! Колкото е по-велик той, толкова по-голямо е нещастието. Обикновените хора се ръководят от хилядолетни закони, възникнали от здравия опит на поколенията. Те са свързани от необходимостта, за живот, от вярата и службата на боговете и на властта. Великият човек поставя себе си над всичко общочовешко, разрушава опорите на битието и допуска вечната грешка, която унищожава всичките му дела и ги запраща в бездната на Тъмнината. Богоравните хора само тогава донасят щастие, когато нямат власт: философи, лекари, поети или художници.
— Според теб Александър е донесъл само страдания и нещастия ли?
— Още не са претеглени неговите деяния на везните на времето, боговете-съдии още не са измерили бялата и черната страна на неговия живот. И аз съм малък по ум, за да обгърна цялата величина на неговите деяния. Нему отначало са били дадени красота и телесна сила, храбро сърце и ясен всеобемащ ум, а после и знания. След това той е получил военна сила: твърдите сърца и закалените тела на македонски и елински воини. Той бе пожелал да увеличи знанието, а вместо това увеличи богатството, като завладя изведнъж това, което се беше трупало векове у един голям народ, у огромна страна. Той раздаде необмислено съкровищата поради своята младост, без сам да бъде нито алчен, нито разточителен. Но ги раздаде в толкова недостойни ръце, както и другите преди него. Само че предишните ги държаха в своята страна, а новите, получили ги леко, ги разпиляха за глупости и по чужди страни, като обогатиха алчни и пресметливи търговци, продавайки на безценица древни художествени произведения и десетки хиляди поробени жители. И така, силата на Александър се раздроби, губейки всякаква цел. Естествената съпротива на народите, които отбиваха нашествията в техните родни страни, породи свирепост, жестоко и кърваво насилие и противно на боговете избиване на беззащитни хора. Вместо опознаване на земята, умиротворение, създаване на общи обичаи, вярвания и цели, в които да си приличат всички хора на света, възникнаха неизброими кръгове на бъдеща борба, интриги и нещастия. Ето и сега, няколко години след разделянето на империята, кръвта продължава да се лее и войната не стихва нито в Елада, нито в Йония, Месопотамия и по островите на Зеленото море.