Таис трепна и стисна юмруци.
— Да идем при Боанергос!
Около раванлията се бяха събрали войници и коняри, очаквайки нареждания.
— Сложете си ръкавици, свалете юздечката! — заповяда Таис. — Трябва ми време да помисля — каза тя на Ерис и й посочи сграбчилите се пантери, гравирани върху златото на началника — този, който е изпратил подаръка, е бил непредпазлив. Или такива хора считат себе си за по-умни от всички други?
— Ами ако това е доказателство за оногова, комуто трябва да се напомни за заслугата? — запита Ерис.
— Мъдра моя богиньо! — възкликна атинянката и прегърна черната жрица. — Може би и тя не е?
Ерис наведе глава в знак на съгласие.
— Не е тя, но този, комуто е изгодно нейното царуване. Страшна дума е това „изгодно“, когато звучи в устата на човека с власт над хората. Колко крайно подли постъпки са сторени от изгода!
Таис взе решение.
— Завийте сбруята в платно, потопете го в горещ восък и го зашийте в дебела кожа. Аз ще сложа собствения си печат върху него. Моят Боанергос откарайте при Червения обелиск! Да изкопаят гроб за него в края на платото над равнината. Повикайте каменоделците, които работят новия пилон за храма „Нейт“, аз ще поговоря с тях. И скулптора от царските работилници Хаб-Ау!
Таис до вечерта се съвещаваше с майсторите, докато не реши да издигне над гроба на Боанергос отвесна плоча с рязко очертание на раванлията в бяг към слънцето. Скулпторът настояваше да бъде изобразена царицата и нейните свещени имена. Таис строго му забрани да прави други надписи освен гръцкия: „Боанергос, конят на Таис“.
Същевременно тя помоли Ерис да събере всичките й любими неща, украшения и дрехи. Таис заповяда рядкостите от Индия и Месопотамия да бъдат събрани в един склад и поръча това на верния Ройкос. Семейството на тесалиеца беше вече от седем души, в тяхно число и втората му жена, финикийка. Таис отдавна бе забелязала склонност у македонците и елините към финикийките и към скитянките с раздалечени очи от далечните източни планини. И едните, и другите бяха великолепни жени, предани, издръжливи и грижливи стопанки.
Големият син на Ройкос, запознат с науки, беше ковчежник в дома на Таис. Той получи заповед да пресметне и да събере всички налични пари, злато и скъпоценности, които се оказаха доста много.
Като свърши тези работи, Таис се отпусна в едно кресло от слонова кост.
— Какво си намислила, царице господарке? — необикновено кротко каза Ерис, милвайки и раздипляйки спуснатите й черни коси.
Таис мълчеше.
— Нима някога царица е напускала царството си и си е отивала от страната, която е управлявала? — каза отново Ерис. — Няма ли това да е малодушие, което не отговаря на високото й положение и на съдбата?
— Щом царицата не управлява, то нейното положение е привидно — със същия тон й отговори Таис, — няма ли да бъде по-разумно тя да отстъпи мястото на оногова, който няма да бъде само привиден?
— В Мемфис ли?
— В Александрия. Тук няма да има вече царици, а само наместник, който и без това вече се разпорежда с всичко. И все пак за този разговор е рано. Аз искам да отида при Птолемей и да си обясня с него цялото положение.
— Та отдавна ли беше, когато царят изрази най-висока похвала за твоята дейност тук? Събраните от теб сведения за Нубия, Пунт и изобщо за Либия станаха основа за изучаване на географията на цялата страна в Александрийския музейон. Той похвали и лодкарите на царица Таис.
Черната жрица й напомни за отредите младежи, конто бяха свикани от Таис да образуват спасителна служба в гъсто населените места по бреговете на Нил. Много малки деца, които живееха в непосредствена близост до огромната река, се давеха или гинеха от крокодили. Леките бързи лодки със зелен флаг на мачтата плаваха сега покрай бреговете като патрули, винаги готови да се притекат на помощ на деца и животни. Таис обичаше много и едните, и другите и те й отвръщаха с пълно доверие.
На Ерис й се причу шум в храстите на градината. Загасила светилника, тя погледна надолу.
Тъмна нощ безветрена беше обгърнала малкия дворец, избран от Таис за жилище сред парковата част на Мемфис. Не потрепваха листа, не лаеха кучета, само прилепи се стрелкаха назад и напред. Двете приятелки долавяха тяхното едва чуто пискане. У елините и египтяните да можеш да чуеш пискането на прилепите, беше мярка за възраст. Когато човек не може да чува вече прилепите, настъпва прелом в живота му, започва старостта.
— Ще изляза да прегледам галерията — пошепна Ерис, — тревожи ме красавецът, който успя да избяга!