Със сдържани ридания Таис шепнеше молитви към трите всемогъщи богини да й върнат Ерис. Сякаш в отговор на нейната молитва още веднъж се отвориха сините очи, в които припламна зора с топла светлина на обич.
— Не тъжи, приятелко, аз ще живея!
Ерис даже в това свое тежко състояние не бе забравила обещанието си да дочака Таис в Аид, на поляна с асфоделии пред Реката, за да я премине заедно с приятелката си, ръка за ръка.
И тогава Таис вече не можа да сдържи отчаяния пристъп на мъка. Ройкос реши да повика главния жрец на „Нейт“, страхувайки се, че царицата ще умре от покруса.
Старият жрец влезе, като едва поемаше дъх, но не губеше величествената си осанка. Той се наведе над безчувствената Ерис, взе ръката й и дълго я държа. После докосна рамото на царицата. Таис вдигна разстроеното си от скръб лице и срещна спокойния и тъжен поглед на своя приятел.
— Струва ми се, че тя ще живее — каза жрецът. Таис се задави, безсилна да промълви дума. — Изпратих да повикат нашите лекари на помощ на твоя елин. Сетих се, че ти бе споменала веднъж за някакво вещество от планините край Персеполис. Запазила ли си го у себе си?
— Да, да! Сега ще го донеса! — Таис забърза към ковчежето, където се пазеха чудните лекарства на Месопотамия, Индия и Бактриана.
Жрецът намери парченце с тъмнокафяв цвят, което наподобяваше смола, й го подаде на дошлите двама възрастни египтяни в обикновени бели дрехи. Скромни, но уверени, те размениха няколко думи с лекаря на двореца, разтриха парчето лекарство в мляко и като разтвориха зъбите на Ерис, я напоиха. Върху раната поставиха стиска синкава трева със силен странен мирис и здраво я забинтоваха.
— Сега нека и твое величество да пие — каза жрецът, подавайки на Таис половин чашка от напитката, която приличаше на прозрачна, едва фосфорисцираща вода, — иначе покруса като днешната може скъпо да ти струва. Сърдечната рана трябва незабавно да се лекува, защото нейните последствия са далечни и неочаквани.
Таис понечи да вземе напитката, но си спомни нещо друго и отклони чашата.
— Благодаря! Остана да свърша още една работа. Повикайте преводача! Какво можеш да ми кажеш ти? — запита тя, когато излезе на галерията при бледния финикиец, който я очакваше.
— Твърде малко, царице! Този син на хиена пророни само няколко думи на тракийски език. От тях ние разбрахме, че са били изпратени четирима, значи, всички са хванати. И той спомена едно име. Аз го записах, за да избягна грешка, която може да бъде съдбоносна. Ето го — преводачът подаде една дъсчица на Таис.
— Името е мъжко, звучи на йонийски — каза след размисъл атинянката.
— Твое величество вярно определи! — поклони се преводачът. — Къде е убиецът?
— Този син на хиена съвсем полудя от болка. Заклахме го, за да прекратим мъките му, недопустими за живо същество.
— Постъпили сте правилно. Благодаря ти!
Когато се върна в стаята, Таис се вслуша в слабото равно дишане на Ерис и каза на стария жрец:
— А сега дай ми лекарството, приятелю мой! Ще дойда при тебе тези дни, ако опасността за Ерис отмине, и ще те помоля за един важен съвет.
— Ще чакам твое величество — поклони се старецът — и на мен ще ми бъде тъжно да се разделя с тебе!
Таис трепна, взе чашката и я изпи на един дъх. Край леглото на Ерис бяха останали един от египетските и елинския лекар, Ройкос и първата му жена. Уверена, че няма да отделят очи от Ерис, Таис легна наблизо на донесено легло. Пред очите й се понесоха светли петна — питието на египтяните действуваше бързо.
На третия ден Ерис вече се повдигаше на лакът. Със слаба усмивка тя заяви, че никога още не е била толкова близко до прага на Аид и не е мислила, че смъртта от загубата на кръв може да бъде толкова приятна.
— Просто губиш силите си и себе си, стопяваш се в небитието. Ако не беше ти, не бих искала да се връщам — въздъхна Ерис.
— Толкова ли ти е лошо с мене? — нежно я укори атинянката.
— Недей да мислиш така. Просто колкото по остаряваш, толкова повече тъга ти навява разбирането на живота и неминуемото му отлитане. И щом като си направил една лека стъпка към Великата майка, жал ти е да се върнеш. Да не беше ти, мен нямаше да ме има вече.
Таис нежно целуна приятелката си и отново сълзите закапаха по лицето й. Ерис гальовно ги изтри и каза на Таис, че иска да спи.
На другия ден Таис се накани да иде в храма „Нейт“ пешком, но отстъпи на черната жрица и потегли по всички правила с колесница под ветрила, съпроводена от трийсет конника. Шест гиганти нубийци я придружаваха по стълбата с ръце на мечовете си и боздуганите, облещили настръхнали очи. Таис се усмихваше вътрешно. След премахването на изпратените четирима нямаше близка опасност, макар тя лично да бе поставила силна стража около стаята, където лежеше Ерис. Цялото същество на атинянката непрекъснато пееше от радост. Ерис остана жива, неосакатена и бързо оздравяваше. В това настроение й се стори, че главният жрец на „Нейт“ е много слаб, състарен и тъжен.