Таис скочи и се огледа в огледалото от твърд бронз със светложълт цвят, каквито донасяха финикийците от страна, която те пазеха в тайна. Леко смръщила упорити вежди, тя се помъчи да си придаде вид на гордата и страшна Лемния, който не вървеше на веселия блясък на очите й. Откъснала се безгрижно от заплетените мисли за това, което не е станало, тя понечи да отпрати Хезиона. Но една мисъл, оформила се като въпрос, не можеше да остане без обяснение.
И Таис заразпитва новата робиня за страшните дни на обсадата на Тива И пленяването, като се мъчеше да прикрие учудването си: защо тази горда и възпитана девойка не се е самоубила, а е предпочела жалкия жребий на робиня?
Хезиона бързо разбра какво точно интересуваше Таис.
— Да, аз останах да живея, госпожо. В началото от изненада поради внезапното падане на великия град, когато в нашата къща, беззащитна и отворена, се вмъкнаха озверелите врагове, тъпчейки, грабейки и убивайки. Когато подгонват беззащитни хора, доскоро уважавани от всички граждани, издигнали се на почит и слава, като стадо, безпощадно бият изостаналите или упоритите, зашеметяват ги с удари с тъпите краища на копията и ги тикат с щитовете в оградено място като овце, странно вцепенение обхваща всички при такъв неочакван обрат на съдбата…
Трескави тръпки преминаха по тялото на Хезиона, тя изхлипа, но с усилие на волята си се сдържа и продължи да разказва, че мястото, където са ги вкарали, в действителност наистина се оказало пазара за добитък в града. Пред очите на Хезиона двама щитоносци отвлекли майка й, още млада и красива жена, въпреки отчаяната й съпротива, и тя завинаги изчезнала. После някой отмъкнал по-малката й сестричка, а Хезиона, скрила се под яслите, за нещастие решила да се промъкне към крепостните стени, за да потърси там баща си и брат си. Не изминала и два плетра от оградата и я сграбчил един скочил от коня си воин. Той пожелал да я обладае още тук на мястото, пред входа на някаква изоставена къща. Яростта и отчаянието дали на Хезиона такива сили, че македонецът не можал да я надделее. Но той явно неведнъж е буйствувал в превзети градове и скоро успял да свърже и обуздае Хезиона така, че тя не можела да хапе, след което македонецът и един негов съратник един след друг изнасилвали девойката до полунощ. На разсъмване опозорената, измъчена Хезиона била отведена при прекупчици, които като ястреби вървели след македонската армия. Прекупчикът я продал на хипотрофа на Брауронския дем, а пък той след безуспешни опити да я обуздае и страхувайки се, че от побоищата девойката ще загуби цената си, я откарал на Пирейския пазар.
— Аз бях обречена на богинята Бирис и ми беше забранено да опозная мъж по-рано от двадесет и две годишна възраст.
— Не зная за тази богиня — каза Таис, — в Беотия ли господствува тя?
— Навсякъде. Тук в Атина има неин храм, но аз вече нямам достъп там. Тя е богиня на мира у минийците, наши прадеди, крайбрежен народ преди нашествието на дорийците. Да служиш на тази богиня, значи да си против войната. А аз вече бях жена на двама войника и не убих нито един от тях. Щях да се самоубия по-рано, ако не трябваше да разбера какво е станало с баща ми и с брат ми. Ако те са живи и в робството, аз ще стана пристанищна блудница и ще ограбвам негодниците, докато събера пари, за да откупя баща си, най-мъдрият и най-добрият човек в цяла Елада. Само затова останах жива…
— На колко години си, Хезиона?
— На осемнадесет, скоро ще навърша деветнадесет, госпожо.
— Не ме наричай госпожо — каза, ставайки, Таис, обзета от внезапен порив, — ти няма да бъдеш моя робиня, аз те пускам на свобода.
— Госпожо! — извика девойката и ридания задавиха гърлото й. — Ти сигурно водиш рода си от богове. Кой друг в Елада би могъл така да постъпи?! Но позволи ми да остана в твоя дом и да ти служа. Аз много ядох и спах, но не винаги съм такава. Това е след гладните дни и след дългото стоене на подиума при търговеца на роби…
Таис се замисли и не слушаше девойката, чиято страстна молба я бе оставила студена като богиня. И отново Хезиона се сви в себе си, и отново се разпусна като пъпка, когато улови внимателния и весел поглед на хетерата.
— Ти каза, че баща ти е знаменит философ? Достатъчно ли е знаменит, за да бъде известен в Елада, а не само в Стовратна Тива?
— Бившата някога Тива — горчиво каза Хезиона, — но Елада познава Астиох философа. Като поет може би не. Не си ли чувала за него, госпожо?
— Не съм чувала. Но аз не съм познавач. Да оставим това. Ето какво съм намислила… — И Таис разказа на Хезиона своя план, който накара тиванката да потрепери от нетърпение.