— Ти говориш същото, което говорят новите философи, дошли неотдавна в Музейона. Те се наричат стоици.
— Слушала съм за тях. Те се опитват да намерят нова нравственост, която почива на равенството на хората. Пожелавам им щастие!
— Щастие няма да има! На Запад се засилва Римската държава, готова да доведе целия свят до робство. Неизвестно защо, те особено мразят евреите. Римляните подражават на елините в изкуствата, но по природа са злобни, надяват се само на военната си сила и са много жестоки към децата, жените и животните. Вместо театри те имат грамадни циркове, където убиват животни или се убиват помежду си за развлечение на ревящата тълпа.
— Те обичат да принасят кървави жертви, нали? — запита Таис.
— Да. Откъде знаеш?
— Знам едно пророчество. Страни, където хората принасят кървави жертви, уподобявайки своите богове на хищни зверове — Елада, Рим, Картаген, — ги чака скорошна гибел, разрушение на всичко създадено и пълно изчезване на тези народи.
— Трябва да разкажа това на моите философи. Искаш ли да поговориш с тях в Музейона.
— Не. Малко време имам. Искам да се видя с Леонтиск.
— Той плава край бреговете на Либия, но още вчера, отгатнал твоето желание, аз изпратих бърз кораб.
— Ето преимуществото да си царски син. Благодаря ти още веднъж, че си решил да направиш от него моряк, а не наследник, наместник или друг някакъв владетел. Той прилича на мен и не подхожда за тази роля.
— Ти си му предала с критската кръв безкрайна любов към морето. А какво искаш за Иренион?
— Да се възпитава у Пентанаса, моя приятелка от старинен род, чието име е изсечено с кипърска писменост върху паметниците на острова. Искам да направя от нея една добра жена. Тя притежава твоя здрав поглед, предпазливост в постъпките и, струва ми се, предвидливост. Разделянето на империята на Александър и избора на Египет и досега ми служат за образец на твоята държавническа мъдрост!
— Аз избрах Египет и по още едно съображение. Тук аз съм цар сред чужди за мен народи и създавам нова държава по свое схващане, като избирам най-подходящите за властта хора. Във време на бедствия винаги ще бъдат за мен защита тези, чието благоденствие е свързано с моето царуване. Няма да се повторят дребнавата завист, клеветата, свадите и съперничеството на силните, но невежи хора от старинните родове, които не позволиха на Елада да разцъфти, както би могла с един такъв велик народ. Нейните най-добри синове винаги бяха клеветени и опозорявани. Благодарността на благородниците към най-издигнатите хора се изрази в наказания, изгнание, предателство и затвор. Припомни си Перикъл, Фидий, Сократ, Платон, Темистокъл, Демостен!… Още една чаша. Сега за мен прощална! — Птолемей вдигна кристалната чаша, вдигна я и внезапно спря. — През всичките тези години аз няма за какво да те упрекна освен за едно. Искаш ли да знаеш?
Таис заинтересувано кимна.
— Как позволи да продадат сребърната Анадиомена, за която ти беше модел? Нима не знаеше колко обичам тебе и красотата на жената, и всичко, което е свързано с тебе?
— Нищо не съм позволявала. Така нареди съдбата. Лизип бе определил статуята за Александър, но отначало царят нямаше време, а после наскоро умря. На теб тогава не ти беше до скулптури. Но аз се радвам, че Анадиомена попадна в Индия. Там отношението към женската красота е съвсем особено, а при сегашното състояние на Елада аз не съм уверена, че статуята от сребро ще остане непокътната, дори ако я бяха поставили в храма.
— Щом е така, ти си права и аз се отказвам от своя упрек. Тук му е мястото, Селевк ми говореше за своите планове за поход в Индия, когато търсеше спасение при мене. Посъветвах го да се откаже и да отстъпи своята част от Индия на Чандрагупта. И той каза, че ще я отстъпи, ако му даде петстотин слона!
— Мил е този гигант и колекционер на гиганти!
— От мъжко гледище не е чак толкова мил. Слоновете са мощна бойна сила, подвижна, по-добра от фалангата и от тежката конница. Селевк ненапразно събира слонове за своята армия. Ние с него сме приятели, но дали неговият наследник ще бъде приятел с мен и с моите наследници?… Ще се наложи, за да се противопоставя на неговите слонове, да си завъдя и аз. Индия е недостъпна за мен, затова ще търся слонове от Либия. И тук наистина събраните от тебе сведения за пътищата на юг, особено за плаванията в Пунт, са неоценими. Аз вече заповядах да приготвят кораби, те ще отплават по Еритрейско море към Носа на благоуханията и по-нататък, откъдето египтяните са докарвали всякакви зверове. Слоновете в Либия са други, различни от тези в Индия, те са с големи уши, грамадни бивници и полегати гърбове, много по-диви и по-мъчно се опитомяват. Обаче за сражение те са дори по-добри от индийските, защото са много по-злобни и по-дръзки. Нима не са забавни капризите на съдбата? Ти си помогнала на Селевк да получи слонове с твоята статуя, а на мен още повече, да узная местата, където могат да се намерят. Още веднъж ти благодаря!