Таис се облегна на облегалото на плетеното кресло и затвори очи, сякаш уморена от спомени. Укротената Ирана дълго мълча, притисната до майка си, и каза:
— Разбрах, мамо! Не искам вече да бъда хетера.
— Ти си умна и предпазлива, дъщеря на цар, прославил се със своята изискана мъдрост. Иди да спиш, настъпва горещо време. И ми изпрати бавачката.
Щом момиченцето излезе, Таис скочи и няколко пъти се разходи нетърпеливо по палубата. Ерис я прегърна, разбирайки добре настроението на приятелката си.
— Нищо не е станало, просто момичето е съзряло за женитба, и глупостите, които й замайват главата, тя разправя на Ирана.
— Малко съм се занимавала с дъщеря си, щом като…
— Ами че това е твоя вина, а не на бавачката! — усмихна се Ерис.
Таис тропна с крак и неочаквано се засмя.
— Ти си права. Но аз ще й покажа една хетера!
— Късно се сети да се показваш свирепа като царица. Ако искаш да знаеш и тук пак ти не си догледала.
— Какво, богиньо на справедливостта!
— Пропуснала си. Време му е на момичето. Тя се пилее в напразни копнежи, твърдите й гърди ще се отпуснат без любов. Кой ще е виновен? По-възрастната! Тя живее при тебе, тогава бъди й вместо майка.
— Цяло нещастие е да имаш работа с грамотни момиченца от добри семейства. Рано се е начела!
— Може би за твоите похождения? Не са малко вече написаните книги за Александър и неговите приближени…
Дотича бавачката, пълногръда пъргава девойка, с черни мечтателни очи и дълги ресници.
— Извикай Ройкос! Кажи му да донесе и една връв.
Старият тесалиец дойде и следеше с очакване Таис.
— Събличай се! — заповяда атинянката на бавачката, която учудено опули очи в господарката си.
Ерис с прикрита усмивка дръпна връзките на хитона й. Като истинска елинка, девойката не носеше нищо друго освен горна дреха.
Таис докосна гърдите на девойката, поклати глава и запита:
— Мазала ли си ги със сок от цикута? Дълго ли?
— През пианепсион ще стане пети месец от втората година — промълви бавачката.
— Глупачка! Да беше се посъветвала с мен. Сега те ще останат такива каменни!
— И нека! — опря се момичето.
— Толкова ли е вълшебен цикутовият сок? — учуди се Ерис.
— Ако гръдта е малка, той спомага да порасте и завинаги я затвърдява. Само че трябва строго да се спазва мярката, а, струва ми се, нашата глупачка се е престарала.
— Пак твое недоглеждане — строго каза Ерис, — господарката трябва понякога да заменя майката.
— Да, справедлива моя приятелко, ти си права — каза Таис и критически огледа цветущото тяло на бавачката.
— Царице… господарке… не знам с какво…
— Не, ти знаеш! — прекъсна я Таис, като се стараеше да направи гласа си колкото се може по-свиреп. — Ти си се размечтала за любов, искаш да станеш хетера и си натъпкала със своите глупости главата на моето момиче.
— Господарке, аз само разказвах каквото бях прочела!
— Не е истина! Добавила си и собствените си мечти. Аз ще ги изпълня. Иди така, както си, там, където са настанени нашите моряци. Ще ги радваш до края на плаването. Ще започнеш своя път в служба на Афродита. Мореплавателите са жадни за жени, целувките им са силни, телата им яки, прегръдките неизтощими. Какво още ти трябва?
— Царице!
— Бях забранила да се споменава моята титла! Забрави я!
— Господарке, смили се! Не съм мислила… Не съм искала…
— Не искаш да служиш на Афродита ли, като отдадеш твоя пояс на кораба? Тогава ти си смущавала престъпно моята дъщеря! Думите ти са били лъжа и трябва да те дадем на морския старец.