След убийството на Филип Македонски извиканият от него Аристотел напусна Пела и се премести в Атина. Александър му даде много пари и философът от Стагира основа в Ликия — свещената гора на Аполон Вълчия — своя школа, колекция от редки предмети и жилище за учениците си, които под негово ръководство изследваха законите на природата. По името на гората учреждението на Аристотел започна да се нарича Лицей.
Използувайки познанството с Птолемей и Александър, Таис можеше да се обърне към Стагерита. Ако бащата на Хезиона беше жив, то където и да се намираше, мълвата за толкова известен пленник трябваше да стигне до философите и учениците от Лицея.
От жилището на Таис до Лицея имаше петнайсет олимпийски стадия, половин час пешком, но Таис реши да отиде с колесница, за да направи съответно впечатление. Тя заповяда на Хезиона да надене на лявата си ръка гривна на робиня и да носи след нея сандъче с ценен камък — зелен с жълти припламвания — хризолит, донесен от далечния остров в Еритрейско море. Търговци от Египет го бяха подарили на Таис. От Птолемей тя знаеше за алчността на Стагирита към ценности от далечни страни и мислеше с този ключ да отключи сърцето му.
Егесихора, кой знае защо, не дойде на обед. Таис пожела да се храни с Хезиона, но девойката я помоли да не прави това, защото иначе ролята й на прислужница, която тя искаше честно да изпълнява в дома на Таис, би станала фалшива и щеше да я лиши от доброто отношение на слугите и робините на хетерата.
Свещените борове безмълвно и неподвижно се извисяваха в горещото небе, когато Таис и Хезиона бавно пристъпваха към галерията, заобиколена от високи стари колони, където старият мъдрец се занимаваше с учениците си. Стагиритът нямаше настроение и посрещна хетерата на широките стъпала от разкривени плочи. Строежът на нови здания едва беше започнал.
— Какво е довело тук гордостта на продажните атински жени? — рязко запита Аристотел.
Таис направи знак и Хезиона поднесе отворената кутийка и хризолитът — символ на короната на Крит — заискри върху черната тъкан, постлана на дъното. Презрителните устни на философа се разтвориха в лека насмешка. Той взе камъка с два пръста и като го обръщаше на разни страни, го заразглежда на светлината.
— И така, ти си приятелка на Птолемей? Не беше даровит ученик той. Умът му беше много зает с войната и с жени. И ти, разбира се, искаш да научиш нещо от мен? — Той отправи към Таис остър, пронизителен поглед.
Хетерата спокойно го посрещна, наведе смирено глава и запита дали му е известно нещо за съдбата на таванския философ. Аристотел не мисли дълго.
— Чувах нещо, че бил умрял от рани ли, или че попаднал в робство. Но защо те интересува теб, хетерата?
— А защо не те интересува теб, великия философ? Нима участта на твоя събрат, прочут в Елада, ти е безразлична? — избухна Таис.
— Момиченце, думите ти стават дръзки!
— Смили се, велики Стагирит! Аз от невежество се учудих на твоето безразличие към съдбата на един голям философ и поет. Че не е ли скъпоценен животът на такъв човек? Може би би могъл да го спасиш…
— Защо? Кой смее да пресече пътя на съдбата, повелята на боговете? Победеният беотиец е паднал до равнището на варварин, на роб. Смятай, че философът Астиох вече не съществува и го забрави. Все едно ми е дали е захвърлен в сребърните рудници, или мели брашно на хлебарите в Кария. Всеки човек от свободните хора избира собствената си участ. Беотиецът е направил своя избор и дори боговете не биха се намесили.
Знаменитият учител се обърна и продължавайки да разглежда камъка на светлината, даде да се разбере, че разговорът е свършен.
— Далече си ти от Анаксахор и Антифонт, Стагирите! — извън себе си извика Хезиона. — Ти просто завиждаш за славата на Астиох, певец на мира и красотата! Мир и красота! Ето какво ти е чуждо на тебе, философе, и ти знаеш това!
Аристотел гневно се обърна. Един от стоящите до него и слушащи разговора ученици с всичка сила удари Хезиона по страната. Тя извика и понечи да се хвърли върху набития брадат оскърбител. Но Таис я хвана за ръката.
— Мръсница, робиня, как смееш!… — извика ученикът. — Махайте се оттука, порнодионки!
— Философите заговориха без преструвки — дръзко каза Таис, — да бягаме по-скоро от това обиталище на мъдростта!
С тези думи Таис хитро изтръгна хризолита от слисания Аристотел, подхвана хамитиона си и се втурна да бяга по широката пътека между боровете към пътя, а Хезиона хукна след нея. След девойките се втурнаха няколко мъже, неизвестно дали прилежни ученици или слуги. Таис и Хезиона скочиха в колесницата, която ги чакаше, но момчето-колар не беше успяло да подкара конете, когато ги хванаха за юздите, а трима здравеняци, възрастни мъже, се спуснаха към открития заден вход на колесницата, за да смъкнат от нея двете жени.