Таис без колебание отиде при Урания, откопча верижката, коланчето със звездата, дар от Александър, и го постави на жертвеника.
Ерис не помръдна. Жрицата на Амбологера учудено я изгледа.
— Нима няма среден път? — запита Ерис.
— Има! — усмихна се жрицата с разбиране и трикратно плесна ръце.
Бавно се разтвориха тежките крила на стените между картините.
Високо над мирната долина с лозя, маслини и пшеничена нива се подаваше полукръгъл балкон. В прохладната утрин мъже и жени се трудеха и отглеждаха плодовете на Гея-Деметра. Сред тях имаше и множество стари хора, белобради мъже и жени с дебели дрехи и тъмни забрадки.
— Мирният труд на земята в тишина и покой през последните години от живота е благороден завършек за земеделеца — каза жрицата.
— Тогава има и четвърти път! — отвърна Ерис.
— Защо си дошла ти при Амбологера? — Жрицата разпери ръце, сякаш преграждаше на Ерис пътя назад в светилището.
Черната жрица, изправена горда и строга, се стори на Таис внушителна като никога. Сините й очи погледнаха жрицата много уверено, без предизвикателство и без присмех, и тя се успокои.
— За какво ми е да обиждам чужда вяра? — запита Ерис. — Ти посочи три пътя и трите са за самотни мъже и жени. А човек напуска само със смъртта си човешкото общество. Трябва да има още един път да служиш на хората не само с лично съвършенство, но и с пряко действие в тяхна полза!
— Тогава ти не си разбрала същината на показаните Ти символи. Средният път дава на хората храна, защото земеделецът винаги има излишъци, за да нахрани художника и поета, и по този начин да умножи красотата в света. Пътят на Урания е за умна и нежна жена. Той е израз само на любов и помощ на хората. Онова, което жената винаги трябва да прави и прави за сърцето. Затова Урания е облик на жените, затова великият Платон е изтъкнал тази богиня като най-главна за бъдещото човечество.
— И е забравил мъките и стоновете на робите, които погубват живота си като впрегатни животни, за да могат поклонниците на Урания да отдават любовта си на също такива високопоставени ближни! — гневно отговори Ерис и атинянката с почуда се взря в приятелката си. — Не! — навеждайки се напред като статуята на Аксиопена, възкликна Ерис. — Не са възможни никаква небесна любов и възвисяване до небето нито по труповете на победени, нито по гърбовете на роби. Вие, хората от Запад, достигнали висините на философията и надменни със свободата си, не схващате основната грешка във всички свои разсъждения. Вие си представяте силата само с убийства и жертви. Силни, следователно прави са само онези, които по-майсторски убиват. Такива са боговете, образите на героите ви, такива сте и вие самите. Това е проклятието на Великата майка, което вие ще носите докрай, докато съществуват народите на Запад. Затова вторият образ на Амбологера, Урания, е измама за поетите и несретните любовници!
— А другият образ? — със задавен глас запита поразената жрица.
— Богиня на Тъмния Ерос! Тя е самата истина и аз някога й служех с всичката пламенност на младежка вяра. И това е добър път за онези, у които има много животинска сила…
— За онези, които още не разбират Урания — намеси се в защита Таис.
— Преди хиляди години Великата майка се е явявала пред хората в същите два образа — на разруха и изграждане, на смърт и вечност. Само че на нас вечност не ни е дадена и не трябва да мамим себе си и другите с този символ на стремежа в сърцето ни. Това е само прикритие за жестоката истина на Великата майка. Всички ние знаем и това знание е дълбоко вътре в нас, — че вечните сили на природата са винаги готови за разрушение. И ние създаваме в своите мечти — възвишени и чисти, ниски и тъмни — множество богове и богини, за да се оградим с тях като с тънки завеси от остър вятър от силите на Великата майка. Слабите молят за чудеса като просяци за милостиня, вместо да действуват, вместо да си проправят път със собствена сила и воля. Бремето на свободния и безстрашен човек е голямо и печално. И ако не се стреми да го прехвърли върху бог или върху легендарен герой, а сам го носи, той става наистина богоравен, достоен за небето и звездите!
Слисаната жрица на Амбологера скри лицето си в ръце.
— Съществува вечно превъплътяване! — Таис реши да й открие малко орфическата тайна.
— Като отплата за миналото ли, когато вече не можеш нищо да поправиш? — продължи Ерис. — В Ериду ме учеха да възприема Карма и аз повярвах в нея. И заради това за мене е толкова труден четвъртият път. Бих могла да убивам всички, които причиняват страдания, и онези, които с измамни думи водят хората в бездната на жестокостта, учат ги да убиват и разрушават уж за благото на човечеството. Вярвам, ще дойде време, когато ще се появят много такива като мене и всеки ще убие десетина негодници. Реката на човешките поколения с всяко столетие ще става все по-чиста, докато не се превърне в кристален поток. Готова съм да посветя живота си на това, но ми е необходим учител. Не учител, който само заповядва. Тогава аз бих станала само обикновена убийца като всички фанатици. Учител, който ще покаже кое е правилно и кое неправилно, кое е светло и кое е тъмно, а крайното решение ще предостави на мене. Нима не може да има такъв път? И такъв учител, който знае как да различи мъртвата душа от живата, знае кой е недостоен да тъпче един час повече земята! За да може човек да поеме тежкото задължение да наказва, той трябва да притежава божествено точен прицел. Само подкрепеното от мъдър учител много високо съзнание би помогнало да се избегне онова, което винаги става при насилие. Режат здраво дърво, а оставят гнилото, убиват скъпоценните кълнове на бъдещи герои, а подпомагат да избуяват хорски бурени…